Тери Пратчет - Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)

После той вдигна жълтите си очи към адвокатите на Кралицата:

— Освен това настоявам за отсрочване на делото sine die въз основание на Potest-ne mater tua suere, amice.

Адвокатите извадиха направо от въздуха големи книги и трескаво ги запрелистваха. Един от тях се оплака:

— Не сме запознати с терминологията на защитата.

— Ей, ми че ти ги изпоти — възкликна Роб Секигоопрай — Значи, викаш, дека мо’ем да имаме наш си адвокатин?

— Естествено — потвърди жабокът — Имате право на правно компетентен защитник.

— Защитник? — не бързаше да повярва Роб Секигопрай — Туй ли ми викаш, дека мо’ем да се измъкнем със струпвание на лъжи?

— Определено можете — отговори жабокът — А с всичките съкровища, които сте събрали, можете да си платите достатъчно, за да станете наистина много невинни. Обичайният ми хонорар е…

Тук той се задави, когато към дузина светещи мечове се насочиха към гърлото му.

— А, тъкмо си припомних, защо онази фея кръстница ме беше превърнала в жаба — каза той — При тези обстоятелства възнамерявам да поема този случай pro bono publico.

Мечовете изобщо не помръднаха.

— Това значи, че е безплатно — поясни той.

— Брей, че убаво звучи туй, баш ни харесва — съгласи се Роб Секигоопрай под съпровода на мечове прибирани в ножниците — Ми как стана тъй, че си ем адвокатин, ем жаба?

— А, това ли, то стана заради един спорен случай — заразказва жабокът — Фея кръстница отпуска на една моя клиентка три желания — стандартния пакет от здраве, богатство и щастие, а когато веднъж моята клиентка се събужда една мрачна сутрин не особено щастлива, тя ме ангажира да заведа иск за нарушаване на договора. Безспорно безпрецедентен случай в историята на феите кръстници. За съжаление безпрецедентно беше и превръщането на тъжителката в малко джобно огледало, а на нейния адвокат, както виждате пред себе си, в жаба. Мисля, че най-лошата част беше, когато съдията изръкопляска. Крайно обидно, ако ми позволите да изразя мнението си.

— Ма ти още го помниш целото правно зяене, нал’ тъй? Quid, — ухили се Роб Секигоопрай и се обърна към другите адвокати — Е-бре, чапкъни ниедни, имаме евтин адвокатин и ич не се боиме да го използваме с пристрастие!

Другите адвокати заизваждаха от нищото още купища книжа. Изглеждаха обезпокоени и леко изплашени. Роб ги гледаше и направо грееше.

— А що ли значеше онуй за „фъцнем капута“, учени ми друже? — поинтересува се той от жабока.

— Vis-ne faciem capite repletam, — поправи го жабокът — Най-доброто, което можах да стъкмя в бързината, но означава приблизително — той леко въздъхна — значи: „Искаш ли да видиш глава по цялото си лице?“

— А я па да не знаем дека правното зяене било толкоз лесно! — изуми се Роб Секигоопрай — Ми то сите мо’ехме да сме се адвокати, ако поназнайвахме засуканите му думи! Аре да им светнеме право у-главно!

Нак Мак Фийгъл можеха да сменят настроението си мигновено, особено ако са подпомогнати от боен вик. Мечовете им веднага се издигнаха във въздуха.

— Дванайсе иляди разгневени мъже! — ревнаха те.

— А ги спрете правните фарсове!

— Законо е на наша страна!

— Законо е създаден да закриля дребните апаши!

— Стига толкова — каза Кралицата и махна с ръка.

Адвокатите и пиктситата изчезнаха. Останаха само тя и Тифани, лице в лице посред торфа. Развиделяваше се и вятърът свистеше сред камъните.

— Какво им направи? — извика Тифани.

— О те са някъде наоколо… все някъде — рече високомерно Кралицата — И без това всичко е само сънища. И сънища в други сънища. На нищо не можеш да разчиташ, момиченце. Нищо не е истинско. Нищо не е трайно. Всичко отминава, всичко си върви. Единственото, което можеш да направиш е да се научиш да бленуваш. Но за теб това е твърде късно. А аз… аз имах повече време да уча.

Тифани не беше сигурна кой точно акъл се задейства сега. Беше се изморила. Струваше ѝ се, че наблюдава себе си отгоре и леко отзад. Видя се как ботушите й стъпиха твърдо на земята и тогава…

… и тогава…

… и тогава, като че извисявайки се над облаците на сънищата тя усети дълбокото ама много дълбоко Време под нея. Долови дъха на бърдата и далечния рев на древните морета затворени в милиони миниатюрни мидени черупки. Помисли си как Баба Болежкова отново е станала долу под торфа част от Варовитище, част от земята под вълните. Край нея като че се завъртяха бавно-бавно огромни колела от звезди и време.

Тя отвори очите си и после, някъде дълбоко в себе си, отново ги отвори.