Тери Пратчет - Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)

Тя долови някои откъслеци от тези разговори, макар че понякога те и се струваха шифровани, да речем: „Никога не си е имала някого, горкичката. Не е виновна тя, че е толкова хърбава и мършава“ или пък „Казват, че като я намерили, тя го люлеела и казвала, че било нейно“ и също „Къщата била пълна с изплетени от нея бебешки дрешки“. Последното доста озадачи Тифани, защото беше казано със същия тон, с който някой би казал: „И къщата била пълна с човешки черепи!“

Но всичките бяха съгласни за едно нещо: Не можем да го оставим това така. Престъплението си е престъпление. Трябва да се каже на Барона.

Госпожица Робинсън беше откраднала едно бебе — Пунктуалност Ридъл, горещо обичано от младите му родители, нищо че бяха нарекли момиченцето си „Пунктуалност“ (защото, разсъждаваха те, щом като деца били наричани на добродетели като Надежда, Вяра или Любов, то какво му било лошото на спазването на сроковете?)

Бебето било оставено в люлката си на двора и изчезнало. И се отпочнало цялото обичайно лудо тършуване и вайкане, докато някой не споменал, че г-ца Робинсън почнала да взима за вкъщи повече мляко…

Това си беше отвличане. На Варовитище нямаше много огради и повечето врати не се заключваха. На всякакъв род кражба се гледаше много сериозно. Че ако не можеш да оставиш твоето си без надзор поне за пет минутки, докъде ще се стигне? Законът си е закон. Престъплението си е престъпление.

Тифани дочу откъслеци от спорове по цялото село, но все едни и същи думи се повтаряха отново и отново: Горкичката не е искала зло на никого. Добра работничка беше тя, никога не се оплакваше. Разхлопала й се е дъската. Законът си е закон. Престъплението си е престъпление.

Така че в крайна сметка беше казано на Барона и той свика съд в Голямата Зала, и надойдоха всички, които не бяха извън закона, включително г-н и г-жа Ридъл, тя изнервена, той с решителен вид. Там беше и г-ца Робинсън, която само гледаше в пода свила в скута си ръцете си с червените кокалчета.

Беше малко пресилено да се нарече това съд. Госпожица Робинсън не беше наясно, в какво ще да е виновна, а на Тифани и се струваше, че изобщо никой не беше наясно. Те не бяха сигурни какво правят там и затова бяха дошли, за да разберат.

Баронът също беше смутен. Законът беше ясен. Кражбата беше чудовищно престъпление, а да откраднеш човешко същество беше много по-лошо. В Йелп имаше затвор, точно зад Дома за Безпризорни. Казваха, че между тях даже имало пряка вратичка. Там отиваха крадците.

А Барона не го биваше много много в мисленето. Хората от рода му бяха задържали Варовитище толкова време, като гледаха да не си променят становището за каквото и да е със стотици години. Та той седеше и слушаше и потропваше с пръсти по масата и се вглеждаше в лицата на хората и изобщо се държеше като човек седнал на нажежен стол.

Тифани беше на първия ред. Тя беше там, когато той започна да изрича присъдата си, пълна с „ъъъ“ и „ами“, мъчейки се да не каже това, което знаеше, че трябва да каже и така, докато не се отвори вратата от задната страна на залата и не влязоха овчарските кучета Гръм и Мълния.

Те минаха по пътеката между редовете пейки и клекнаха току пред Барона, гледайки го с ясни, внимателни очи.

Само Тифани се озърна назад по пътеката. Вратата все още беше едва едва открехната. И тя беше твърде тежка, за да я отвори дори и много силно куче. И тя мярна как някой надзърта през процепа.

Баронът спря и зяпна. И той също погледна към другия край на залата.

И после, след още малко време, той бутна настрани книгата със законите и рече: „Изглежда ще трява да го направим по друг начин“.

И наистина имаше такъв друг начин, състоящ се преди всичко в това, хората да обръщат малко повече внимание на г-ца Робинсън. Не беше съвършен този начин и не всички останаха доволни, но свърши работа.

Когато съдът свърши, Тифани усети мириса на Веселия Моряк пред вратата на залата. И си помисли за кучето на Барона. „Запомни този ден“ беше казала Баба Болежкова и още: „Някой ден и аз ще дойда с тъжба“.

Бароните от време на време имат нужда от напомняне…

— Кой ще говори за теб? — попита на глас Тифани.

— Да говори за мен ли? — изви вежди Кралицата.

А Третият Акъл на Тифани каза: Гледай й лицето като е нервна.

— Няма кой, нали? — каза Тифани отстъпвайки — Има ли някой, на когото да си сторила добро? Някой, който да каже, че си нещо повече от крадла и изнудвачка? Защото си точно такава. Ти имаш… ти си точно като сънтутниците, имаш си само един трик…