Маргарет Вайс - Дракони на есенния здрач

— Бягай! — успя да изрече Физбан, сграбчи го за ръката и го изправи на крака.

— Сестън…

— С мен е! Бягай!

Изхвърчаха от стаята и се втурнаха към галерията. Тас нямаше понятие какво ще правят там, но стискаше силно ръката на стареца и тичаше с всички сили. Изведнъж чу зад себе си зловещия глас на дракона:

— Значи си магьосник, а, шпионино? Е, не мога да те оставя да се луташ в тъмното — може да се изгубиш. Сега ще осветя пътя ти!

Таселхоф чу как огромното чудовище си поема въздух и след това всичко избухна в пламъци. Мракът изчезна, прогонен от яркия огън, но за негова най-голяма изненада не ги засегна. Погледна към Физбан, който тичаше до него. Все още се намираха в галерията, но до двойната врата оставаше съвсем малко.

Кендерът се осмели да хвърли един поглед назад. Драконът се носеше след тях, по-ужасен от всичко, което си беше представял някога. По-страшен дори от черния дракон в Ксак Тсарот. Янтар отново издиша. Картините по стените пламнаха Мебелите се подпалиха, завесите се разгоряха като факли. Стаята се изпълни с дим. Но и този път останаха невредими. Кендерът изгледа магьосника с възхита, граничеща с обожание.

— Колко дълго можеш да го задържиш? — изкрещя той докато завиваха зад ъгъла.

Старецът беше разтворил широко очи.

— Нямам представа! Изобщо не знаех, че го мога!

Изригна поредната огнена струя. Този път Таселхоф почувства горещината и погледна тревожно към Физбан. Магьосникът кимна.

— Едва го удържам!

— Дръж се! Почти стигнахме вратата! Той не може да мине през нея!

Тримата напуснаха галерията точно в мига, когато заклинанието окончателно изгуби силата си. Таселхоф затвори вратата и се подпря, за да си поеме дъх.

Но тъкмо когато щеше да каже „Успяхме!“, каменната стена се проби и от дупката, точно над главата му, се показа огромният нокът на дракона!

Сестън изпищя и хукна към стълбите.

— Не! — сграбчи го кендерът. — Натам са покоите на Верминаард!

— Към Стаята с механизма! — извика Физбан.

Те прелетяха през вратата, но не можаха да я затворят. Точно в този миг каменната стена рухна с трясък.

— Явно се налага да се запозная по-отблизо с драконите — измърмори Тас. — Чудя се дали не се намират някакви книги по темата…

— Вие сте в капан, плъхове такива! — избумтя отвън гласът на Пайръс. — Няма къде да отидете. Нищо не може да ме спре.

Чуха ужасен звук, като чегъртане по камък, и стените на Стаята с механизма се разтресоха.

— Струва ли си да бъдеш убит от дракон само за да го видиш? — попита тъжно Тас.

— Да бъда убит?! — Физбан сякаш се събуди. — От дракон? Досега никой не ме е обиждал така жестоко. Трябва да има някакъв изход… — Очите му засияха. — Надолу, по веригата!

— Веригата ли? — Тас помисли, че не е чул добре, защото стените наоколо се пропукваха, драконът ревеше и шумът беше невероятен.

— Хайде! Слизаме! — Старецът се ухили доволно и затича към тунела.

Сестън изгледа кендера въпросително. Точно тогава огромният нокът на дракона се показа през стената и двамата хукнаха след магьосника.

Когато стигнаха до колелото, Физбан вече пълзеше надолу по веригата, която излизаше от тунела. Спря до огромния зъбец, прибра полите на робата си и се хвана за първото й звено. Кендерът и джуджето побързаха да го последват. Тас тъкмо си мислеше, че може и да оцелеят, особено ако черният елф долу си е взел почивен ден, когато Пайръс се показа в шахтата.

Тунелът се разпадна и камъните полетяха към пода, разбивайки се на парчета с оглушителен тътен. Стените потрепериха и веригата се разклати. Драконът надвисна отгоре им, без да продума, изпепелявайки ги с червения си поглед. След това вдиша шумно и сякаш изтегли целия въздух от пространството. Тас инстинктивно стисна очи, но бързо ги отвори широко. Никога не бе виждал как дракон издишва огън и нямаше намерение да пропусне гледката — особено сега, когато надали щеше да има друг шанс.

От устата и носа на чудовището изригнаха пламъци. Първо го удари топлинната вълна и той едва не падна от веригата. Но огънят отново не ги засегна, Физбан се изхили доволно.

— Много умно, старче — ядоса се Пайръс, — но аз също съм магьосник и чувствам, че силата ти отслабва. Радвам се, че ти е весело. Обещавам ти, че ще стане още по-весело надолу!

Пламъците избухнаха отново, но този път не бяха насочени към трите тела, вкопчени във веригата, а в самата нея. Железните халки се нажежиха до червено. Драконът отново издиша и металът побеля. След третото издишване халките се стопиха, масивната верига се скъса и полетя в бездната.