Маргарет Вайс - Дракони на есенния здрач

— Сега дали не може малко да подремнем? — прозя се Физбан.

— Чакай малко, старче. Ти не си един от нас и със сигурност отиваш с елфите.

— Така ли? — Очите на магьосника изгубиха обичайното си отнесено изражение и той го изгледа пронизващо, едва ли не с омраза. Полуелфът неволно отстъпи крачка назад, долавяйки почти осезаемата аура на могъщество, която излъчваше старецът. — Ще ходя там, където поискам, така че тръгвам с вас.

Райстлин изгледа Танис с поглед, който означаваше: „Е, дадоха ли ти да разбереш!“. Полуелфът извърна неохотно глава. Вече съжаляваше, че не бе обсъдил предварително нещата с магьосника, но не виждаше как това може да стане сега, когато разбра, че старецът идва с тях.

— Говоря само на теб, Райстлин! — Танис премина на лагерен език, жаргонна форма на общия, използвана в наемните отряди в Крин. Навремето близнаците бяха изкарвали прехраната си в подобни отряди и Танис знаеше, че ще го разбере, докато старецът няма да схване какво си говорят.

— Щом искаш — отвърна Райстлин на същия език, — но не мога да ти кажа почти нищо.

— Ти се боиш от него. Защо?

Магьосникът се загледа в далечината и бавно отвърна:

— Не знам, Танис, но е вярно. Този старец е могъщ. Долавям огромна сила. Страх ме е! — Очите му проблеснаха и той се отнесе в мислите си. След малко въздъхна и се върна в настоящето. — Но той е прав. Опасно е да се опитваш да го спреш.

— Малко са ни другите ядове, та сега сами си навличаме поредния под формата на изкукуригал стар магьосник — премина той на общия език.

— Ще се изненадаш ли, ако ти кажа, че има и още един? — Райстлин изгледа брат си многозначително и също премина на общия. — Изморен съм. Трябва да поспя. Ще пазиш ли, братле?

— Да! — Карамон погледна Стърм. — Но първо ще поговорим с Танис.

Райстлин кимна, подаде ръка на Физбан и двамата се оттеглиха. Старецът замахна заплашително с жезъла си към едно дърво и го обвини, че искало да го спъне.

— Като че ли не ни стигаше един луд магьосник! — измърмори Флинт. — Отивам да спя.

Един по един всички се оттеглиха. Останаха само Танис, Карамон и Стърм. Той ги погледна изморено. Досещаше се за какво ще стане въпрос. Карамон се беше изчервил и зяпаше в краката си, а Стърм гладеше мустаците си.

— Е?

— Гилтанас — отвърна рицарят. Танис се намръщи и почеса брадата си.

— Това не е ваша работа.

— Напротив, наша е, щом той ще ни води — настоя Стърм. — Не искам да се меся, но между вас двамата очевидно има нещо за уреждане. Видях го как те гледаше и на твое място не бих тръгнал никъде, ако някой не ми пази гърба.

Карамон се намръщи и допълни:

— Знам, че е елф и всичко останало, но, както каза Стърм, понякога те гледа особено. Ти не знаеш ли пътя през Сла-Мори? Не можем ли да се оправим сами? Нямам му никакво доверие. Стърм и Райст — също.

— Танис, чуй ме — побърза да се намеси рицарят, като видя потъмнялото от гняв лице на полуелфа. — Ако в Солас за Гилтанас е било толкова опасно, както твърди, защо най-спокойно си седеше в хана? А и тази история, че елфите му „изведнъж“ се натъкнали на цяла армия! Не бързай да клатиш глава. Може Верминаард да го е завербувал по някакъв начин? Изключваш ли възможността да го е убедил, че ако ни предаде, ще спаси Куалинести! Може би затова е бил в Солас — чакал е нас!

— Това е абсурд! — процеди Танис. — Откъде е могъл да разбере, че ще дойдем?

— Не си спомням да сме се крили — отвърна рязко Стърм. — По целия път от Ксак Тсарот до Солас имаше драконяни, а онези, които оцеляха в Ксак Тсарот, са се досетили, че сме били там, за да вземем Дисковете. Верминаард сигурно познава физиономиите ни по-добре от тази на родната си майка.

— Не! Не вярвам! — извика гневно Танис и впери поглед в двамата мъже. — Грешите! Готов съм да заложа живота си! Израснал съм с него и го познавам. Да, между нас наистина имаше неща за уреждане, но поговорихме и всичко приключи. Ще повярвам, че е станал предател, когато разбера, че Карамон е станал предател. А освен това не знам пътя към Пакс Таркас. Никога не съм бил там. И още нещо — ако между нас има хора, на които нямам доверие, това са брат ти и онзи откачен магьосник! Карамон пребледня, сведе очи и се обърна. Танис изведнъж осъзна какво беше изрекъл.

— Карамон, извинявай! Не исках да го кажа. Райстлин спаси живота на всички ни, и то не един път. Просто не мога да повярвам, че Гилтанас е предател!

— Знаем, Танис — обади се тихо Стърм. — И се доверяваме на преценката ти. Но, както казва моят народ, нощем е твърде тъмно, за да ходим със затворени очи.