Маргарет Вайс - Дракони на есенния здрач

— Лорана — изрече нежно, но непреклонно Танис, — върнах се съвсем случайно.

— Не! Не ти вярвам!

— Чу разказа на Гилтанас. Ако Потиос не ни беше спасил, сега щяхме да сме в Пакс Таркас.

— Той си измисля! Не е искал да ми каже истината. Ти се върна, защото ме обичаш. Няма да слушам повече!

— Не исках да ти го казвам, но, изглежда, се налага — промълви неохотно Танис. — Обичам и една жена — казва се Китиара. Това не означава, че не обичам и теб. Обичам те… — Гласът му изневери.

Момичето впери поглед в него и пребледня.

— Наистина те обичам, Лорана. Но не мога да се оженя за теб, защото обичам и нея. Сърцето ми е раздвоено, точно както и кръвта ми. — Той свали пръстена с бръшляновите листенца и й го подаде. — Освобождавам те от всички обещания пред мен и те моля да сториш същото.

Тя безмълвно пое пръстена, погледна към Танис, но като видя на лицето му единствено съжаление, извика и го захвърли. Пръстенът се изтърколи право в краката на Тас. Кендерът го вдигна и го мушна в една от торбите си.

— Лорана — прошепна тихо Танис и я прегърна. — Толкова съжалявам. Не съм искал…

Таселхоф се измъкна внимателно от храсталака и пое обратно по пътеката.

— Е — въздъхна доволно той, — сега поне знам какво става. Танис се събуди внезапно и видя надвесения над него Гилтанас.

— Тя е добре — продума тихо елфът. — Приятелките й я доведоха у дома. Предаде ми какво си казал. Искам само да знаеш, че те разбирам. Точно от това се страхувах и тогава. Човешката ти половина те тегли към хората. Опитах се да й го обясня, като се надявах да не я заболи. Сега ме разбра. Благодаря ти, Танталас. Знам, че не ти е било лесно.

— Не беше — преглътна с усилие Танис. — Ще бъда честен, Гилтанас — обичам я. Наистина. Просто…

— Моля те, не говори повече. Нека нещата останат такива, каквито са, и ако не можем да бъдем приятели, то поне да се уважаваме. — Лицето на елфа беше бледо и изпито. — Трябва да се приготвяте — фестивалът започва, щом изгрее сребърната луна. Освен това ще има заседание на Висшия Съвет. Време е да вземем някои важни решения.

Гилтанас се отдалечи. Танис остана загледан след него, въздъхна и отиде да събуди останалите.

Празненството в Куалинести напомни на Златна Луна за погребението на майка й. Точно като фестивала, трябваше да бъде радостно събитие — все пак Тъжна песен беше станала богиня. Но хората просто не можеха да приемат смъртта на тази прекрасна жена. Скръбта на целия град почти граничеше с богохулство.

Погребението на Тъжна песен бе най-пищното в Кве-шу. Скърбящият й съпруг не беше пожалил никакви средства. Подобно на тазвечерния банкет имаше много храна, но малцина ядоха. От време на време някой напускаше масата, тъй като не издържаше на обзелата го скръб.

Споменът бе толкова ярък, че Златна Луна не хапна почти нищо. Всичко й се струваше с вкус на пепел. Ривъруайнд я наблюдаваше с тревога. Потърси ръката й под масата, тя я стисна с благодарност и почувства как силата му се влива в нея, фестивалът се състоя в двора до златната кула. Около кристалната платформа на най-високия хълм нямаше стени и се откриваше разкошна гледка към града, тъмните гори отвъд и дори към тъмновиолетовия хребет на планините Таркадан, далеч на юг. Но гостите или не виждаха тази красота, или мисълта, че всичко това скоро няма да го има, изпълваше сърцата им.

Златна Луна седеше от дясната страна на Говорителя. Той се опита да завърже някакъв разговор с нея, но грижите и тревогите му така го бяха обсебили, че след малко млъкна.

От лявата му страна беше Лорана. Тя дори не се преструваше, че яде. Седеше с наведена глава и разпиляна по лицето коса, а когато вдигнеше поглед, той бе насочен единствено към Танис и в него се изливаше цялото й сърце.

Полуелфът много добре си даваше сметка за тези тъжни погледи, както и за студенината, която лъхаше от Гилтанас. Затова се хранеше без никакъв апетит, гледайки само в чинията си. Седналият до него Стърм кроеше някакви планове за отбраната на Куалинести.

Флинт се чувстваше чужд и не на място. Джуджетата винаги имаха това усещане, когато се намираха сред елфи. Тъй като не харесваше храната им, не яде нищо. Райстлин пощипваше от ястията с отсъстващ поглед и не изпускаше Физбан от очи. Тика, която изпитваше неудобство сред изящните елфки, също не хапна почти нищо. Карамон най-после разбра защо елфите са толкова елегантни. Блюдата се състояха основно от плодове и зеленчуци, приготвени със сосове без подправки и поднесени с хляб, сирене и леко, ароматно вино. Тази храна изобщо не спомагаше да заличи неколкодневното му гладуване.