Маргарет Вайс - Дракони на есенния здрач

— Тя е много хубава — отбеляза Тас, — но не прилича на теб. По-слаба е, върви като дърво и…

— О, я млъквай! — разгневи се Тика и го блъсна така, че едва не го събори на земята.

Кендерът я изгледа обидено и отиде при Танис, твърдо решен да не го остави на мира, докато не изкопчи нещо.

— Добре дошли в Куалинести, скъпи гости — прошепна плахо Лорана с глас като ромон на горски поток. — Моля, последвайте ме. Храната и напитките ви очакват съвсем наблизо.

Тя пристъпи грациозно и спътниците я пропуснаха, както бяха сторили елфите. Лорана сведе клепачи и се изчерви. Вдигна поглед само веднъж, когато мина покрай Танис — съвсем бегъл поглед, който само той видя. Чертите му се изопнаха и погледът му потъмня.

— След като събудиха Физбан, всички напуснаха Кулата на Слънцето.

Лорана ги поведе към сенчестата трепетликова горичка в центъра на града. Тук, макар да бяха заобиколени от сгради и улици, се почувстваха като в гората. Единствено ромонът на някакъв поток нарушаваше тишината. Тя посочи овошките и им предложи да си наберат плодове. Млади девойки донесоха кошници с пресен дъхав хляб. Спътниците се измиха в потока и се разположиха на мекия мъх, за да се насладят на спокойствието.

Само Танис отказа да хапне каквото и да било, погълнат от мислите си. Таселхоф не го изпускаше от поглед, разяждан от неимоверно любопитство.

Лорана бе идеалната домакиня. Провери дали всички са се настанили удобно и размени по няколко думи с всеки.

— Флинт Файърфордж, нали? — попита тя. Джуджето се изчерви от удоволствие. — Още пазя някои от прекрасните играчки, които някога направи за мен. Липсваше ни през всичките тези години.

Флинт изгуби дар-слово и изпи на един дъх пълно канче вода.

— Ти си Тика? — Лорана се спря до сервитьорката.

— Тика Уейлън — отвърна с дрезгав глас момичето.

— Какво прекрасно име! И косата ти е разкошна. — Тя докосна възхитено червеникавите й къдрици.

— Мислиш ли? — Тика се изчерви, защото видя, че Карамон я наблюдава.

— Разбира се! Това е цветът на огъня. С такава коса трябва да имаш и подходящ дух. Чух, че в хана си спасила живота на брат ми. Извънредно съм ти задължена.

— Благодаря. Твоята коса също е прекрасна.

Лорана се усмихна и продължи нататък, но Таселхоф забеляза, че погледът й неизменно се отклоняваше към Танис. И когато полуелфът внезапно захвърли една ябълка на земята и изчезна сред дърветата, тя побърза да се извини и го последва.

— Аха, сега ще разбера какво става — рече си Тас, огледа се и тръгна след нея.

Както се промъкваше между дърветата, замалко да се натъкне на Танис, който стоеше пред пенливия поток и пускаше в него опадалите листа. Тас долови движение вляво от себе си и побърза да се скрие в храстите. От другата пътека се появи Лорана.

— Танталас Куисиф нан-Пах!

Това бе елфското му име и Танис се обърна. Тя обви ръце около врата му и го целуна.

— Уф! — отдръпна се и го изгледа закачливо. — Обръсни тази ужасна брада. Боде! А и с нея не приличаш на Танталас.

Той внимателно я отблъсна от себе си.

— Лорана…

— Добре, добре, не исках да те ядосам. Ако трябва, ще се науча да я харесвам. Защо не ме целунеш? — примоли се тя. — Е, след като ти не искаш, аз ще те целувам, докато ми отвърнеш. — Тя продължи да го целува, но накрая Танис успя да се измъкне от прегръдката й.

— Лорана, престани! — сряза я той и й обърна гръб.

— Защо? Какво има? Толкова време те нямаше. Ти си моят годеник, нали не си забравил? Нормално е едно момиче да целува годеника си.

— Мина много време, а и тогава бяхме деца. Това бе само игра — романтична и тайна. Знаеш какво щеше да стане, ако баща ти беше научил. Гилтанас разбра, нали?

— Разбира се! Аз му разказах всичко. Но не предполагах че ще реагира така! Знам какво ти е наговорил — след това ми обясни всичко. Почувствал се е ужасно.

Танис я хвана за китките и я задържа.

— Но то беше вярно, Лорана! Аз съм една нещастна издънка зачената с насилие. Баща ти имаше пълното право да ме убие! Не мога да му навлека подобен позор след всичко, което стори за мен и майка ми. Това бе една от причините да замина, а и освен това трябваше да разбера кой съм и къде ми е мястото.

— Ти си Танталас, моят годеник, и мястото ти е тук! — извика Лорана и се отскубна от ръцете му. — Виж! Още нося пръстена и знам защо си тръгна — страхуваше се да ме обикнеш. Но нещата се промениха — ти вече си герой. Моля те, нека се оженим. Нали затова се върна?