Маргарет Вайс - Дракони на есенния здрач

Танис въздъхна, кимна и прегърна приятелите си. Помълчаха малко и поеха към Залата на Небето. Оттам се чуваше гласът на Говорителя, който все още обсъждаше нещо с войниците си.

— Какво означава на елфски Сла-Мори? — попита го Стърм.

— Таен път — отговори Танис.

Танис се събуди внезапно и извади кинжала си. Над него се беше надвесила тъмна сянка, която закриваше звездите. Той скочи светкавично, повали натрапника на земята и опря острието в гърлото му.

— Танталас! — изпищя Лорана при вида на стоманата.

— Ти?!

Елфката се притисна към него и дългата й коса се разпиля по раменете й. Танис се събуди окончателно и забеляза, че е облечена само с нощница. Наметката й се беше свлякла по време на схватката.

Лорана съвсем импулсивно стана от леглото си, наметна някаква пелерина и отиде при Танис. Сега се притискаше до гърдите му и не смееше да помръдне. Не предполагаше, че притежава и такава страна. Даде си сметка, че ако беше враг, вече щеше да е с прерязано гърло.

— Лорана… Какво правиш тук по това време, в името на Бездната? — Танис прибра кинжала с трепереща ръка. Отблъсна я и се изправи, ядосан едновременно на себе си, защото я бе изплашил, и на нея, задето бе пробудила у него нещо, което не искаше да си спомня. Докато лежеше върху него, усети аромата на косата и кожата й, топлината на стройното й тяло, гъвкавостта на бедрата й, мекотата на малките й, стегнати гърди. Когато я напусна, тя бе малка. Сега беше прекрасна и сексапилна.

— Танталас! — Тя се задави и се уви плътно с наметката. — Дойдох да те помоля да промениш решението си. Нека твоите приятели отидат в Пакс Таркас да освободят хората, а ти ела с нас! Недей да рискуваш живота си. Баща ми е отчаян — не вярва, че ще успеете, но няма друг избор! Вече оплаква Гилтанас, сякаш е мъртъв. Ако изгубя брат си, поне да не изгубя теб! — Тя се разплака. Танис се огледа притеснено. Наоколо със сигурност трябваше да има елфи. Ако само го видеха в това положение…

— Лорана! — Той я сграбчи за раменете и я разтърси. — Вече не си дете. Трябва да пораснеш, и то бързо. Нима смяташ, че ще се скрия и ще оставя приятелите си сами! Знам какъв риск поемаме. Не съм сляп! Но ако можем да освободим хората и ви дадем време, за да се спасите, трябва да го поемем! Има моменти, когато човек трябва да рискува живота си заради онова, в което вярва — нещо, което е по-велико от самия живот. Разбираш ли?

Тя го погледна през разпиляната си медноруса коса. Хлиповете й секнаха и тя се разтрепери.

— Разбираш ли? — повтори той.

— Да, Танталас. Разбирам.

— Добре! Връщай се в леглото. Бързо! Поставяш ме в много неудобно положение. Ако Гилтанас ни види…

Лорана се изправи, бавно излезе от горичката и премина по улиците като вятър сред трепетликите. Промъкна се покрай стражите без никакви проблеми — двамата с Гилтанас го правеха още от деца. Тя подмина стаята си и застана пред спалнята на родителите си. Вътре светеше. Чу звук на скъсана хартия и долови мирис на изгоряло. Баща й гореше документи. Майка й измърмори, че било време да ляга. Лорана притвори очи в безмълвна агония, стисна решително устни и се запъти към спалнята си по студения коридор.

Елфите ги събудиха преди зазоряване. На север се кълбяха буреносни облаци и протягаха сивите си пръсти към Куалинести. Гилтанас дойде, след като закусиха. Беше облечен в синя туника и ризница от плетена стомана.

— Това са провизиите. — Той посочи воините, които държаха в ръце големи пакети. — Ако имате нужда, ще ви дадем оръжия и доспехи.

— Тика има нужда от меч, ризница и щит — каза Карамон.

— Ще направим каквото можем, но се съмнявам, че имаме толкова малка ризница.

— Как е Терос Айрънфелд? — попита Златна Луна.

— Добре е, посветена на Мишакал. — Гилтанас се поклони почтително. — Разбира се, той ще пътува с елфите на юг. Ако желаеш, можеш да се сбогуваш с него.

Не след дълго донесоха доспехи за Тика и й връчиха олекотен меч, какъвто предпочитаха елфките. Момичето много се зарадва на бронята и шлема. Бяха елфска изработка, украсени със скъпоценни камъни. Гилтанас поясни:

— Още не съм ти благодарил, че ми спаси живота в хана Приеми тези доспехи. Това са церемониалният шлем и бронята на майка ми и са още от времето на Братоубийствените войни По принцип трябва да ги наследи сестра ми, но с Лорана решихме, че ти ще бъдеш най-подходящият им притежател.

— Прекрасни са — промълви Тика и се изчерви. Взе шлема и впери объркан поглед в другите неща. — Не знам как се слага всичко това — призна тя.