Маргарет Вайс - Дракони на есенния здрач

Танис и Ривъруайнд извлякоха Терос, следвани от Златна Луна Тя и Стърм скочиха от горящата клетка точно в момента, в който дървеният под се разпадна.

— Карамон! Вземи оръжията от фургона! — изкрещя Танис. — Стърм, иди с него. Флинт и Таселхоф — за вас остават торбите. Райстлин…

— Аз… трябва сам да взема торбата си — изрече магьосникът и се разкашля. — И жезъла. Никой друг не трябва да ги докосва.

— Добре. — Танис размишляваше трескаво. — Гилтанас…

— Не съм ти подчинен, за да ми заповядваш, Танталас — процеди елфът и затича към гората, без да се обръща.

Танис не успя да отвърне нищо. В този момент се върнаха Стърм и Карамон. Ръцете на воина кървяха. Оказа се, че зад фургона се бяха скрили двама драконяни.

— Размърдайте се! — извика Стърм. — Идват още! Къде е твоят приятел, елфът? — запита той подозрително.

— Избяга в гората. Но, моля те, не забравяй, че те ни спасиха живота.

— Така ли? — присви очи Стърм. — Май сътрудничеството между тях и стареца се оказа почти толкова опасно, колкото и среща с дракон!

Изведнъж от дима изникнаха шестима драконяни, които спряха при вида на воините.

— Тичайте към гората! — изкрещя Танис и се наведе да помогне на Ривъруайнд да пренесат Терос.

Отнесоха ковача на сигурно място, прикривани от Стърм и Карамон. И двамата забелязаха, че тези същества не приличаха на драконяните, с които се бяха сблъсквали досега. Броните и цветовете им бяха различни, а в ръцете си държаха арбалети и криви мечове, от които капеше някаква отвратителна течност. Тогава си припомниха приказките за драконяните, които се превръщали в киселина и чиито кости избухвали.

Карамон се втурна към тях като подивял и размаха меча си. Двама драконяни се строполиха на земята още преди да бяха разбрали какво става. Стърм нападна останалите четирима и успя да отреже главата на единия. Скочи срещу другите, но те се отдръпнаха далеч от обсега на меча му и ухилени зачакаха нещо.

Стърм и Карамон ги загледаха разтревожени и се чудеха какво става, но не задълго. Телата на мъртвите драконяни започнаха да се топят като мас в тиган. Издигна се жълтеникава пара, която се смеси с изтъняващия дим от горящата клетка, обгърна ги и двамата мъже се разкашляха. Почувстваха замайване и разбраха, че са отровени.

— Хайде! Връщайте се! — извика Танис откъм гората.

Стърм и Карамон запреплитаха крака сред дъжд от стрели. Около горящата клетка се насъбраха близо петдесет драконяни, които надаваха гневни крясъци. Те се спуснаха след тях, но нечий глас изрече: „Хай! Улсайн!“, и всички застинаха на място. От гората излязоха десет елфи, предвождани от Гилтанас.

— Куен талас увенелеи! — изкрещя той.

Карамон и Стърм най-накрая се присъединиха към останалите. Елфите прикриха отстъплението им.

— Последвайте ме — обърна се Гилтанас към спътниците на изискан общ език и направи знак на четирима елфи да вдигнат тялото на Терос.

Танис погледна назад към клетката. Драконяните стояха там и гледаха след тях.

— По-бързо! — пришпори ги Гилтанас. — Нямаме време за губене!

— Не искам да навлизам в Елфската гора — отвърна рязко Ривъруайнд.

— Няма страшно — успокои го Танис. — Имаш думата ми.

Варваринът го изгледа, но все пак тръгна заедно с останалите. Последни вървяха Карамон и Райстлин, които подкрепяха Физбан. Старецът гледаше назад към клетката, от която продължаваше да се издига тънка струя дим.

— Чудно заклинание. И никой не ми каза поне едно „благодаря“.

Елфите ги преведоха бързо през дивите пущинаци. Ако не бяха те, спътниците неминуемо щяха да се изгубят. Шумът от бойното поле постепенно заглъхна.

— Драконяните очевидно не изгарят от желание да ни последват в гората — усмихна се мрачно Гилтанас.

Танис вече бе видял укрилите се между дърветата въоръжени елфи и изобщо не се боеше от преследване.

Земята беше покрита с дебел пласт сухи листа. Голите дървета проскърцваха под напора на студения утринен вятър.

Спътниците се бяха схванали от неколкодневното пленничество и пристъпваха бавно, но се радваха, че могат да се раздвижат и стоплят. Гилтанас ги отведе на някаква полянка, където се бяха събрали и останалите затворници. Таселхоф огледа любопитно групата и поклати тъжно глава.

— Чудя се какво ли е станало със Сестън? Стори ми се, че успя да избяга.

— Не се притеснявай. — Танис го потупа по рамото. — Ще се оправи. Елфите не обичат земеровите, но няма да го убият.

Таселхоф отново поклати глава. Не елфите го притесняваха.