Маргарет Вайс - Дракони на есенния здрач

Златна Луна не му обърна внимание, сложи ръка върху челото на Терос и затвори очи.

— Мишакал — започна молитвата си тя, — богиньо на изцелението, бъди милостива към този мъж и го благослови. Ако не е изпълнил мисията си, изцери го, за да живее и да служи на истината.

Гилтанас понечи да я дръпне, но застина изумен. Раната спря да кърви и кожата се затвори около костта. Бледото лице се зачерви и дишането стана равномерно. Ковачът потъна в спокоен и целебен сън. Затворниците в другите клетки зяпнаха от удивление. Танис се озърна, за да разбере дали таласъмите или драконяните са забелязали нещо, но те бяха заети с впрягането на лосовете. Гилтанас седна в ъгъла, без да сваля умислен поглед от Златна Луна.

Таселхоф, натрупай малко слама в онзи ъгъл — нареди Танис. — Карамон, Стърм, помогнете ми да го пренесем.

— Вземете — Ривъруайнд им подаде наметката си. — Завийте го, защото е студено.

Когато Златна Луна се увери, че ковачът е настанен удобно, се върна при варварина. Лицето й излъчваше такова спокойствие и одухотвореност, сякаш не тя бе затворник, а влечугоподобните същества от другата страна на клетката.

Керванът беше готов едва по обед. Таласъмите им подхвърлиха храна, но дори Карамон не можа да хапне от вмирисаното месо, което в крайна сметка изхвърлиха. Изядоха само хляба, тъй като никой не беше хапвал нищо от предишната вечер. Тоде приключи с приготовленията и яхнал тромавото си пони, нареди да потеглят. Джуджето Сестън подтичвате зад него. Когато видя изхвърленото в калта вонящо месо, то побърза да го вземе и да го натъпче в устата си.

След много ругатни и суматоха керванът най-после потегли. Всяка клетка се теглеше от четири лоса. На грубите дървени платформи седяха по два таласъма — единият управляваше юздите, а вторият държеше камшик и меч. Начело яздеше Тоде, следван от петдесетина въоръжени и бронирани драконяни. Колоната завършваше със стотина таласъми.

Изпратиха ги мълчаливите погледи на неколцината оцелели обитатели на Солас. Те не махаха за сбогом. По лицата им се виждаше, че не можеха вече да изпитват болка. Както Тика, така и те се бяха заклели да не плачат.

Керванът се отправи на юг, през прохода Гейтуей. Таласъмите и драконяните, които мразеха да пътуват денем, се оживиха, когато навлязоха в мрачния проход. Пленниците зъзнеха, но също бяха доволни, защото отвесните стени на каньона скриха от погледите им изгорелия град.

Вече се здрачаваше, когато навлязоха в град Гейтуей. Затворниците се надигнаха, за да разгледат славния търговски център. Но там, където някога се беше намирал градът, имаше само две почернели и стопени каменни стени. Не беше оцеляло нищо живо. Пленниците отново насядаха и се почувстваха още по-нещастни.

Драконяните определено предпочитаха да пътуват през нощта, защото керванът не спря до зазоряване. В друсащите се вонящи клетки беше невъзможно да се спи. Затворниците се измъчваха от глад и жажда. Онези, които се бяха осмелили да хапнат от храната, подхвърлена от драконяните, вече повръщаха. Водата се раздаваше на малки порции два или три пъти дневно.

Златна Луна през цялото време остана до ковача. Той се беше измъкнал от лапите на смъртта, но все още се чувстваше зле. През нощта го втресе и започна да бълнува Говореше несвързано за някакви драконяни, чиито тела след смъртта им се превръщали в киселина и продължавали да убиват ват, и за други, чиито кости експлодирали и унищожавали всичко наоколо. Танис го слушаше внимателно и накрая му прилоша. Тогава за първи път си даде сметка за сериозността на положението. Как щяха да се бият с драконите чийто дъх сееше смърт, а магическите им умения превъзхождаха дори тези на най-могъщите магьосници, живели някога? Как щяха да се противопоставят на армиите от драконяни, които убиваха дори след смъртта си?

Разполагаха единствено с Дисковете на Мишакал, но с какво щяха да им помогнат те? По пътя от Ксак Тсарот до Солас ги беше разгледал, но не бе разбрал почти нищо от написаното. Златна Луна успя да разчете онова, което се отнасяше до лечителството, но само толкова.

— Водачът ще разбере всичко — заяви тя непоколебимо. — Нашата мисия е да го открием.

На Танис му се искаше да притежава желязната й вяра, но колкото повече пътуваха през опустошените земи, толкова повече се съмняваше, че някой ще успее да се противопостави на Верминаард.

Но тези мисли бяха само част от проблемите. Райстлин, на когото отварата вече не действаше, скоро изпадна в почти толкова тежко състояние като ковача и Златна Луна се сдоби с двама пациенти. За щастие Тика й помагаше. Тя, чийто баща навремето е бил нещо като магьосник, се отнасяше с огромна почит към всеки, който се занимаваше с магия. Именно той бе поводът Райст да стане магьосник. Бащата на близнаците ги бе завел, заедно със заварената си дъщеря Китиара, на местния фестивал в Края на Лятото, където децата се възхитиха от фокусите на Чудния Уейлън. Но Карамон скоро се бе отегчил и охотно придружи по-голямата си сестра до атракцията, която я вълнуваше най-много — състезанията с мечове. Райстлин, който дори тогава бе слаб и крехък, не изпитваше никакво влечение към подобни занимания. Прекара деня си, наблюдавайки Уейлън Илюзиониста. Когато вечерта се прибраха, той изуми цялото семейство, като повтори без грешка всички фокуси. На следващия ден баща му го заведе да учи при един от най-великите майстори на магическото изкуство.