Маргарет Вайс - Дракони на есенния здрач

Не, помисли си с горчивина той и се облегна на решетките. Куалинести никога не е бил негов дом, а само място, където беше живял…

От мъглата изникна Фюмастър Тоде, потри доволно ръце и огледа гордо кервана с робите. Можеше да му дадат и премия за тази тлъста плячка от вече запустелия град. Господарят Верминаард щеше да остане много доволен. Огромният воин беше нещо изключително — щеше да работи за трима в мините. Високият варварин също можеше да свърши работа. Е, можеше да се наложи да убие рицаря, защото соламнийците бяха изключително несговорчиви хора. Но господарят щеше да се зарадва най-вече на двете женски — много различни, но прекрасни. Самият Тоде винаги се беше захласвал по червенокосата и зеленоока сервитьорка, чиято бяла блузка разкриваше луничките по раменете й и караше мъжете да мечтаят за онова, което се криеше под нея.

Звън на стомана и гневни крясъци прекъснаха бляновете на Фюмастъра. Затворниците се събудиха и погледнаха по посока на виковете, но мъглата им пречеше да видят каквото и да било.

Тоде ги изгледа притеснено и си помисли, че стражите бяха твърде малко. Като видяха раздвижването в клетките, таласъмите се изправиха лениво и насочиха лъковете си към пленниците.

— Какво става? — изръмжа недоволно Фюмастърът. — Тези некадърници не могат ли да доведат поне веднъж пленник, без да вдигат шум?

В този момент се извиси вик на измъчвано човешко същество, породен не толкова от болка, колкото от гняв. Гилтанас се изправи и пребледня.

— Познавам този глас. Това е Терос Айрънфелд. Точно от това се страхувах. Той помагаше на елфите да се измъкнат от града след онази нощ. Верминаард се е заклел да изтреби всички елфи. — Гилтанас наблюдаваше реакцията на Танис. — Ти не знаеше ли?

— Не! — отвърна шокиран Танис. — Откъде да знам?

Гилтанас замълча, изгледа го и накрая каза:

— Извинявай, очевидно съм си създал погрешна представа за теб. Мислех, че затова си пуснал брада.

— Така ли? — скочи полуелфът. — Как смееш да ме обвиняваш…

— Танис, овладей се! — намеси се Стърм.

Полуелфът се извърна и видя приближаващите таласъми, насочили арбалети към гърдите му. Вдигна ръце и отстъпи назад. В този момент довлякоха тялото на едър и добре сложен мъж.

— Чух, че Терос е бил предаден — сподели тихо Гилтанас, — и се върнах, за да го предупредя. Ако не беше той, нямаше да съм жив сега. Точно с него трябваше да се срещна миналата нощ. Когато не дойде, се изплаших, че…

Фюмастър Тоде отвори вратата на тяхната клетка и с жестове и крясъци подкани таласъмите да набутат пленника вътре. Едните продължиха да държат затворниците на прицел, докато другите вкарваха безжизненото тяло на Терос.

Тоде побърза да затвори вратата.

— Това е! Приготвяйте се и да тръгваме. Таласъмите докараха няколко едри лоса и започнаха да ги впрягат към клетките. Танис регистрираше суматохата само с подсъзнанието си, тъй като не можеше да свали поглед от тялото на ковача.

Терос Айрънфелд лежеше в безсъзнание върху застлания със слама под на клетката. На мястото на мощната му десница сега имаше само кървящ чукан. Ръката му бе отрязана точно под рамото, очевидно с някакво тъпо оръжие. От ужасната рана се лееше кръв и подът бързо почервеняваше.

— Нека това да е за урок на всеки, който дръзне да помага на елфите! — Фюмастърът надникна в клетката. Свинските му очички се губеха сред гънките сива кожа. — Вече няма да кове нищо, освен ако не си изкове нова ръка! Аз, ох… — Един лос се хвърли към него. Той отскочи панически, след което се спусна към съществото, което водеше животното, и го събори на земята. — Сестън! Глупак такъв!

Таселхоф го огледа и установи, че е твърде дребно за таласъм. Оказа се, че е джудже-земеров, облечено в броня на таласъм. То се надигна, нахлузи обратно твърде широкия шлем и изгледа Фюмастъра, който се беше запътил към началото на кервана, след което изруга и започна да рита буци пръст в неговата посока. Това очевидно му донесе душевен мир, защото накрая се отказа и подкара лоса към предната част на клетката.

— Верни мой приятелю — промълви Гилтанас, коленичи до ковача и пое силната му почерняла ръка в своята, — ти плати за верността с живота си.

Терос го погледна с празен поглед — явно не чуваше нищо. Елфът се опита да превърже раната, но кръвта продължаваше да блика. Животът на ковача изтичаше пред очите му.

— Той няма да умре! — Златна Луна коленичи до него. — Аз съм лечител…

— Жено — прекъсна я гневно Гилтанас, — няма лечител в Крин, който да помогне на този човек. Изгубил е повече кръв, отколкото има в тялото си едно джудже! Пулсът му почти не се усеща. По-добре го остави да си отиде в мир и не го тормози с варварските си ритуали!