Маргарет Вайс - Дракони на есенния здрач

Тя прехапа устни от гняв и безсилие. Знаеше, че е прав. Рискуваше да бъде отведена във фургоните за роби, които кръстосваха града всеки ден. Но имаше и по-лошо — разгневените драконяни убиваха бързо и безмилостно.

В този миг вратата се отвори и вътре нахълтаха шестима драконяни. Единият дръпна от вратата табелката ЗАТВОРЕНО и я хвърли в ъгъла на помещението.

— Отворено е — заяви той и се настани на един стол.

— Да, прав сте — усмихна се немощно Отик. — Тика…

— Виждам — отвърна тя с празен поглед.

Тази вечер посетителите на хана бяха най-разнообразни. Сега преобладаваха драконяните, въпреки че и малцината стари обитатели на Солас се отбиваха за по едно питие. Но те избягваха да се застояват, тъй като компанията им бе неприятна, а спомените от миналото — непоносими.

Днес бяха дошли три дрипави човешки същества от севера и група таласъми, които не сваляха враждебни погледи от драконяните. Отначало бяха на страната на Господаря Верминаард, но сега убиваха и измъчваха за собствено удоволствие. В ъгъла се бяха сврели неколцина жители на Солас. Теократа Хедерик го нямаше на обичайното му място. Господарят Верминаард го възнагради за вярната му служба — изпрати го още с първата група роби в мините.

Малко преди да се смрачи напълно, в хана влезе някакъв чужденец и седна в тъмния ъгъл до вратата. Тика не успя да го разгледа добре — беше увит в множество дрехи, а качулката му бе спусната ниско над очите. Изглеждаше много уморен, защото се свлече на стола моментално.

— Какво ще желаете? — попита тя. Мъжът наведе глава и подръпна качулката си още по-ниско.

— Нищо, благодаря — отвърна тихо и с акцент. — Може ли просто да поседя и да си почина? Освен това имам среща с един човек.

— Какво ще кажете за чаша бира, докато чакате? — усмихна се Тика.

Той я погледна и черните му очи проблеснаха изпод качулката.

— Добре. Стига да не си навлечете неприятности.

Тика се отправи към бара. Докато точеше бирата, чу, че влизат още посетители.

— Една секунда — извика тя, тъй като в момента не можеше да се обърне. — Седнете някъде. Ей сега идвам. — След малко хвърли през рамо един поглед към новодошлите и едва не изпусна халбата. Сърцето й заби лудо в гърдите, но успя да запази самообладание. Не трябваше да ги издава!

Единият от тях понечи да каже нещо, но Тика го изгледа намръщено и поклати глава. Новодошлите минаха покрай драконяните, насядали в средата на помещението, които ги огледаха с голям интерес.

Бяха петима мъже, жена, джудже и кендер. Единият от мъжете бе необикновено висок, другият — необикновено едър, а третият кашляше много лошо и се подпираше на някаква странна тояга. Жената бе увита в кожи от глава до пети и беше хванала под ръка високия мъж. Всички изглеждаха изтощени и тъжни. Групата прекоси помещението и седна на една маса в най-далечния ъгъл на хана.

— Пак тези скапани бежанци — изсумтя един драконянин. — Но човеците изглеждат здрави, а за джуджетата съм чувал, че издържат на работа. Чудя се защо още не са ги прибрали?

— Ще ги приберат веднага щом Фюмастърът ги види.

— Дали да не се погрижим за тях още сега? — подметна трети и се втренчи в чужденците.

— Тцъ, в момента сме в почивка, а и без това няма къде да избягат.

Другарите му се разсмяха гръмко и отново се заеха с питиетата си. Пред всеки от тях имаше вече по няколко празни чаши.

Тика занесе бирата па непознатия и и побърза да отиде при новодошлите.

— Какво ще обичате? — запита хладно.

Високият брадат мъж й отвърна с дрезгав глас:

— Бира и храна, а за него вино — исполинът кимна към мъжа, който не спираше да кашля.

— По-добре гореща вода — прошепна той.

Тика кимна и по навик се запъти към мястото, където преди се намираше кухнята. След това си спомни, че вече че съществува, и тръгна към импровизираната кухня, построена на от таласъмите по заповед на драконяните. Влезе вътре и за огромна изненада на готвачката взе цялата тенджера с пикантни картофи и я отнесе.

— Много бири и канче гореща вода! — викна на една от барманките. Беше благодарна, че тази вечер Отик си отиде по-рано. — Итрум, поеми онази маса. — Тя кимна в посока на таласъмите и побърза да отиде при чужденците. Остави тенджерата на масата им и погледна към драконяните. Видя, че за заети с пиенето си, прегърна огромния мъж и му лепна такава целувка, че той се изчерви.

— Ох, Карамон! Знаех си, че ще се върнеш! Вземи ме със себе си! Моля те, моля те!