Маргарет Вайс - Дракони на есенния здрач

— Е, хайде, хайде — потупа я неохотно по гърба воинът и хвърли умолителен поглед към Танис. Полуелфът побърза да се намеси, без да изпуска драконяните от очи.

— Успокой се, Тика. Ще ни издадеш!

— Добре. — Тя се изправи и приглади престилката си. Барманката се появи с бирите и горещата вода.

— Кажи какво става тук? — попита Танис.

Докато сипваше картофите (на Карамон сложи двойна порция), тя им разказа набързо и шепнешком какво се бе случило. Спътниците мълчаха и лицата им ставаха все по-мрачни.

— И така — привърши разказа си Тика, — всяка седмица към Пакс Таркас отиват фургони с роби. Оставиха само тези, които им трябват, като Терос Айрънфелд. Много се боя за него. — Тя снижи глас и прошепна: — Миналата вечер се закле пред мен, че повече няма да работи за тях. Всъщност всичко се обърка, когато заловиха онези елфи…

— Елфи ли? Какво са търсили тук? — възкликна Танис и се сепна. Драконяните се извърнаха и го погледнаха. Чужденецът в ъгъла също вдигна глава. Танис се снижи и изчака драконяните отново да се заемат с чашите си, за да научи повече подробности за елфите, но едно от съществата се провикна, че иска бира.

— Трябва да тръгвам — въздъхна момичето и посочи тенджерата. — Оставям я тук. Дояжте ги.

Групичката започна да се храни в пълно мълчание, а картофите тази вечер им се сториха абсолютно безвкусни. Райстлин забърка билковата си отвара, изпи я и кашлицата му престана почти моментално. Докато ядеше, Карамон не свали замислен поглед от Тика. Още усещаше топлината на прегръдката и целувката й. Обзе го приятно усещане и се зачуди дали онова, което беше чувал за момичето, е вярно. Тази мисъл го натъжи и разгневи едновременно.

Един от драконяните повиши глас.

— Може би не сме такива мъже, на каквито си свикнала, сладурче — изфъфли пиянски той и плъзна люспестата си ръка около кръста на Тика, — но това не означава, че не можем да ти доставим удоволствие.

Карамон изръмжа. Стърм се задави от гняв и посегна към меча си. Танис побърза да го спре.

— Престанете и двамата! Намираме се в окупиран град! Имайте малко разум! Сега не е време за рицарски постъпки! Тика ще се справи и без вас.

Момичето се измъкна от пиянската прегръдка и се отдалечи гневно към кухнята.

— Е, а сега какво? — измърмори Флинт. — Върнахме се в Солас, за да се запасим с храна, а намерихме само драконяни. Къщата ми представлява купчина пепел. Танис вече си няма дори валеново дърво, да не говорим за къща. Разполагаме само с едни платинени дискове на някаква древна богиня и с болен магьосник, който е научил няколко нови заклинания. — Флинт не обърна никакво внимание на убийствения поглед на Райстлин и продължи да мърмори: — Дисковете не стават за ядене, магьосникът не може да прави храна, така че дори да решим накъде да тръгнем, ще сме измрели от глад много преди да сме стигнали дотам.

— Още ли смяташ, че трябва да отидем в Хейвън? — Златна Луна погледна Танис. — Ами ако и там е същото? Дори не знаем дали Съветът на Висшите търсачи все още съществува.

— Не знам — въздъхна Танис и разтри очи. — Според мен, най-добре е да се доберем до Куалинести.

Отегчен от разговора, Таселхоф се прозя и се облегна на стола. За него нямаше никакво значение накъде щяха да тръгнат. Той огледа хана с интерес и изпита непреодолимо желание да отиде да види изгорялата кухня, но още преди да влязат, Танис го беше предупредил да не си търси белята. Така че се задоволи с изучаване на другите посетители.

Веднага забеляза, че закачуленият странник ги наблюдава внимателно, защото приятелите му спореха разгорещено. Когато Танис извиси глас и думата „Куалинести“ отново отекна във въздуха, непознатият остави рязко халбата си. Тас тъкмо се канеше да предупреди полуелфа, когато Тика излезе от кухнята и сервира вечерята на драконяните, умело избягвайки похотливите им ръце. След това дойде при тях.

— Може ли още малко картофи? — попита Карамон.

— Разбира се — усмихна му се тя и отнесе празната тенджера. Карамон долови погледа на Райстлин, изчерви се и започна да си играе с вилицата.

— В Куалинести… — повтори Танис, спорейки със Стърм, който настояваше да се отправят на север.

Тас видя, че непознатият става и тръгва към тях.

— Хей, имаме си компания — опита се да привлече вниманието им кендерът.

Разговорът секна. Всички впериха поглед в чиниите си, но усещаха приближаването му. Танис се прокле, че не го беше забелязал по-рано.

Драконяните също го бяха видели. В момента, когато минаваше покрай тяхната маса, някой изпъна люспестия си крак. Странникът се спъна и се стовари върху съседната маса. Последва бурен смях, но един от тях успя да зърне лицето на чужденеца.