Кристофър Паолини - Наследството

Докато бил в гората, Ерагон решил, че се нуждае от меч, който да замести Зар’рок. Спомняйки си съвета, получен от котколака Солембум по време на пътуването си с Бром, Ерагон отишъл при разумното дърво Меноа в Ду Велденварден. Говорил с него и дървото се съгласило да му даде ярката стомана, скрита под корените му, срещу незнайна цена.

После елфката ковач Руньон, която открай време правела мечовете на всички Ездачи, с помощта на Ерагон изработила ново острие за него. Мечът бил син на цвят и Ерагон го кръстил Бризингър, огън. И всеки път, когато изричал името му, оръжието лумвало в пламъци.

След това Глаедр поверил своето истинско сърце на Ерагон и Сапфира и те се върнали при Варден, докато Глаедр и Оромис се присъединили към своите, за да нападнат северния край на Империята.

При обсадата на Фейнстер Ерагон и Аря срещнали трима вражески магьосници, единият от които бил преобразен в Сянката Варауг. С помощта на Ерагон Аря убила Варауг.

В същото време Оромис и Глаедр се сражавали с Муртаг и Торн. Галбаторикс протегнал съзнанието си и овладял ума на Муртаг. После с неговата ръка поразил Оромис, а Торн убил тялото на Глаедр.

И макар че Варден постигнали победа при Фейнстер, Ерагон и Сапфира скърбели за смъртта на своя учител Оромис. Но Варден продължили напред и сега навлизат все по-дълбоко в Империята, към столицата Уру’баен, където седи Галбаторикс — горд, уверен и надменен, защото притежава силата на драконите.

Драконката Сапфира изрева и войниците пред нея трепнаха уплашено.

— След мен! — извика Ерагон и вдигна Бризингър високо над главата си, така че всички да го видят. Синият меч пламтеше ярко, с разноцветни отблясъци, откроявайки се на фона на черните облаци, които се трупаха на запад. — За Варден!

Покрай него изсвири стрела; той не й обърна внимание. Войниците, събрани в подножието на каменистия склон, на чийто връх стояха Ерагон и Сапфира, му отвърнаха с един-единствен гръмогласен рев:

— Варден!

Те размахаха своите собствени оръжия и се втурнаха напред, катерейки се по свличащите се камъни.

Ерагон обърна гръб на мъжете. От другата страна на могилата се простираше широк двор. В него се бяха струпали около двеста имперски войници. Зад тях се издигаше огромна мрачна крепост с тесни процепи вместо прозорци и няколко правоъгълни кули. В горните стаи на най-високата кула светеше фенер. Ерагон знаеше, че някъде в тази крепост се намира лорд Брадбърн, губернаторът на Белатона — града, който Варден се опитваха да превземат от няколко дълги часа.

Надавайки вик, Ерагон скочи от могилата срещу войниците. Те отстъпиха назад, макар че продължиха да държат копията и пиките си, насочени към назъбената дупка, която Сапфира бе пробила във външната стена на замъка.

При приземяването десният глезен на Ерагон се огъна. Той падна на коляно и се подпря с ръката, в която държеше меча.

Един от войниците се възползва от тази възможност, за да изскочи от строя и да замахне с копието си към откритото гърло на Ерагон.

Младежът парира удара, завъртайки Бризингър толкова бързо, че нито човешко, нито елфическо око биха могли да го проследят. Лицето на войника побеля от страх, щом осъзна грешката си. Той се опита да побегне, но преди да е изминал и няколко сантиметра, Ерагон скочи напред и го прободе в корема.

Сапфира се приземи в двора подир Ерагон. От пастта й изригна синьо-жълт пламък. Младежът се приведе и напрегна крака, когато тя се стовари върху настланата с плочи земя. Целият двор се разтресе от удара. Много от стъклените късчета на голямата, пъстроцветна мозайка пред крепостта изхвръкнаха от местата си и полетяха нагоре като монети, отскачащи от барабан. Чифт кепенци на сградата се отвориха и затвориха с трясък.

Елфката Аря се присъедини към Сапфира. Дългата й черна коса се развя буйно около ъгловатото й лице, когато скочи от купчината камънаци. Ивици размазана кръв покриваха ръцете и шията й, както и острието на меча й. Тя се приземи леко, с тихо шумолене от триенето на кожа върху камък.

Присъствието й окуражи Ерагон. Не би избрал никой друг да се бие редом с него и Сапфира. Помисли си, че за него Аря е идеалният боен другар.

Отправи й бърза усмивка и тя му отвърна със същото. Изражението й бе свирепо и радостно. В битка сдържаността й изчезваше, заменена от откритост, която елфката иначе рядко проявяваше.

Ерагон се сниши зад щита си, когато между тях се появи трептяща завеса от син огън. Загледа над ръба на шлема си как драконката облива свитите войници с огнена струя, която се плъзгаше около тях, но не им причини никаква вреда.