Кристофър Паолини - Наследството

После Ерагон и Сапфира отлетели до Сурда, където Насуада била отвела Варден, за да започнат атака срещу Империята на Галбаторикс. Там ургалите се съюзили с Варден, твърдейки, че Галбаторикс бил замъглил разума им и те искали да му отмъстят. При Варден Ерагон срещнал отново момичето Елва, което било пораснало изумително бързо заради неговото заклинание. От плачещо бебе то се било превърнало в 3–4 годишно момиченце и в погледа му се четял ужас, защото усещало болката на всички около себе си.

Недалеч от границата на Сурда, сред чернотата на Пламтящите равнини, Ерагон, Сапфира и Варден влезли в голяма и кървава битка с армията на Галбаторикс.

По средата на битката към Варден се присъединили Роран и селяните, както и джуджетата, които ги следвали от планините Беор.

Но от изток в небето се надигнала фигура, облечена в лъскава броня, която яздела блестящ червен дракон, и убила със заклинание крал Хротгар.

Ерагон и Сапфира влезли в бой с Ездача и неговия червен дракон и открили, че Ездачът е Муртаг, който сега бил обвързан с Галбаторикс чрез нерушими клетви. А драконът бил Торн — вторият, излюпил се от трите запазени яйца.

Муртаг победил Ерагон и Сапфира със силата на дадените му от Галбаторикс Елдунари. Но ги пуснал на свобода, защото все още изпитвал приятелски чувства към Ерагон. И защото, както му казал, те двамата били братя, родени от любимата жена на Морзан, Селена.

После Муртаг взел от Ерагон меча на баща им Зар’рок и двамата с Торн се оттеглили от Пламтящите равнини, а с тях и останалата част от армията на Галбаторикс.

След края на битката Ерагон, Сапфира и Роран отлетели до тъмната каменна кула Хелгринд, която служела за скривалище на Ра’зак. Уби ли един от тях, както и гнусните родители на Ра’зак — Летрблака, и спасили Катрина. А в една от килиите Ерагон открил баща й, сляп и полумъртъв.

Минало му през ума да убие Слоун за неговата измяна, но отхвърлил тази мисъл. Вместо това го потопил в дълбок сън и казал на Роран и Катрина, че баща й е мъртъв. После помолил Сапфира да отнесе двамата обратно при Варден, докато той издири другия Ра’зак.

Сам Ерагон убил последния Ра’зак. После отнесъл Слоун от Хелгринд. След дълго мислене успял да открие истинското име на касапина на древния език — езика на силата и магията. Обвързал Слоун с помощта на името му и го накарал да се закълне, че никога повече няма да види дъщеря си. После го пратил да живее при елфите, но не му казал, че те ще излекуват очите му, ако се покае за измяната и убийството.

Аря пресрещнала Ерагон на половината път към Варден и двамата се върнали заедно пеша през вражеската територия.

При Варден Ерагон научил, че кралица Исланзади е изпратила дванайсет елфически заклинатели, предвождани от елф на име Бльодгарм, да защитават него и Сапфира. После премахнал, доколкото му било по силите, проклятието си от момичето Елва, но то запазило способността си да чувства болката на другите, макар вече да не изпитвало подтик да ги спасява от мъките им.

Роран се оженил за Катрина, която била бременна, и за първи път от много време Ерагон бил щастлив.

После Муртаг, Торн и група войници на Галбаторикс нападнали Варден. С помощта на елфите Ерагон и Сапфира успели да ги отблъснат, но нито Ерагон, нито Муртаг надделели в този двубой. Битката била трудна, защото Галбаторикс бил омагьосал войниците си да не чувстват болка, и Варден понесли големи загуби.

По-късно Насуада пратила Ерагон да представлява Варден пред джуджетата, докато избират новия си крал. На Ерагон не му се искало да ходи, защото Сапфира трябвало да остане и да пази лагера на Варден. Но все пак отишъл.

Роран започнал да служи в редиците на Варден и се издигнал, защото се доказал като добър воин и предводител.

Докато Ерагон бил при джуджетата, седем от тях се опитали да го убият. Разследването разкрило, че зад покушението стои кланът Аз Свелдн рак Ануин. Срещата на клановете обаче продължила и Орик бил избран да наследи чичо си. Сапфира също пристигнала за коронацията и по време на нея изпълнила обещанието си да поправи скъпия за джуджетата Звезден сапфир, който била счупила по време на битката на Ерагон със Сянката Дурза.

После Ерагон и Сапфира се върнали в Ду Велденварден. Там Оромис разкрил истината за произхода на Ерагон: че той всъщност не бил син на Морзан, а на Бром, макар че двамата с Муртаг наистина имали една майка — Селена. Оромис и Глаедр му обяснили също за Елдунари и че драконът може да реши да го изхвърли от себе си приживе, макар че това трябва да бъде сторено много внимателно, защото, който притежава Елдунари, може да го използва, за да контролира дракона.