Гордън Диксън - Драконът и джинът

След миг джинът отново се превърна в куче.

— Дотук добре — кимна Джим. — Имаш ли и някакви други способности? Например, ако не бях магьосник, а обикновен човек, щеше ли да ме изкушиш с обещание за голямо богатство.

— Прости ми, господарю — проплака кучето, умилквайки се около него, — но щях да го направя. Разбира се, не съм толкова глупав, че да предлагам съкровище на неподкупна личност като теб.

— Докажи ми, че можеш да го направиш. Докарай тук сандък, пълен с рубини, сапфири, диаманти и други скъпоценни камъни.

Сандъкът мигом се появи, но бе здраво затворен и заключен и съдържанието му не се виждаше.

— Прости ми, прости ми… — изскимтя кучето. Капакът се отвори и под него се показаха всякакви разноцветни скъпоценни камъни. Разбира се, никой от тях не бе обработен и шлифован, тъй като шлифовката почти не бе позната през тази епоха.

Джим махна надменно с ръка:

— Отлично. Сега го махни. Подобни дрънкулки не ме интересуват.

Съкровището изчезна. Джим изпита известно съжаление, но не го показа. В тази епоха външният вид и мимиките бяха от първостепенно значение.

— Ще те изслушам и тогава ще реша — каза Джим.

— Ето моята история, господарю. Казвам се Келб и в продължение на хиляда години никога не извърших мерзко или жестоко деяние и никому не причиних зло. Един ден обаче бях поробен от друг много могъщ и много зъл джин на име Сакар Ал-Джини. Векове наред той ме принуждаваше по негова заповед да върша злини и жестокости. Накрая се отвратих дотолкова, че се опитах да избягам.

— Това е добре — каза Джим.

— Не му вярвам — прошепна Хоб.

— При бягството обаче бях заловен от великана Шарахия, който е един от пазачите на градината на Сакар Ал-Джини. Великанът ме върна обратно и за наказание Сакар Ал-Джини ме хвърли в едно огнено езеро. Там понасях страховити мъчения в продължение на шестстотин петдесет и две години, три месеца, две седмици, три дни, девет часа, четиридесет и седем минути и десет секунди. После бях освободен.

Мозъкът на Джим работеше трескаво, опитвайки се да запамети всяка подробност. Имената Сакар Ал-Джини и Шарахия му бяха смътно познати, може би от „Хиляда и една нощ“ на Ричард Бъртън. Не, не беше само това. И другаде беше чел нещо по въпроса… цялата тази история беше свързана и с еврейския цар Соломон.

Келб явно очакваше Джим да каже нещо, преди да продължи разказа си.

— И после какво стана? — каза Джим с възможно най-отегчен тон. — Защо Сакар Ал-Джини те освободи от огненото езеро?

— Бях избавен не от Сакар Ал-Джини, а от великия цар Соломон, син на Давид. Той залови Сакар Ал-Джини заедно с други зли джинове и демони и затвори всеки един от тях в отделна медна бутилка. Запечата бутилките с олово и ги подпечата със своя пръстен, а после хвърли Сакар Ал-Джини в Тивериадското езеро, където никога повече няма да върши никакви злини. След като цар Соломон затвори Сакар Ал-Джини в бутилката, силите, които ме държаха в огненото езеро отслабнаха и аз бях свободен.

— В такъв случай бедите ти са свършили. Не разбирам защо ми губиш времето — сърдито каза Джим.

— Уви! — проплака Келб. — Един глупав, любопитен морски великан взел бутилката, в която бе затворен Сакар Ал-Джини, за да я разгледа и махнал печата. Това е станало преди пет дни. Сега злодеят отново е на свобода. Изпълнен с гняв, той търси всички онези, които преди са му били слуги и най-вече мен, който избягах от наказанието, наложено ми от него. Той е много по-могъщ от мен и аз не мога да му се противопоставя.

Цялата тази история се стори на Джим твърде невероятна. Но от друга страна, той се намираше в свят, изпълнен с магия и населяван от необикновени създания. Всичко можеше да се случи. Сигурно Келб просто преувеличаваше и доукрасяваше житието си.

— Кой е глупавият морски великан, който е освободил Сакар Ал-Джини от бутилката?

— Не знам. Такива, които като мен за избягали от гнева на Сакар Ал-Джини, ми разказаха какво се е случило, но без подробности.

„Вероятността Ррнлф да е помогнал на Сакар Ал-Джини да избяга от бутилката не е голяма“, помисли си Джим. В двадесети век океаните и моретата покриваха около сто четиридесет и два милиона квадратни мили от земната повърхност. Едва ли тези цифри бяха много по-различни през Средновековието, което гарантираше достатъчно водно пространство за голям брой морски гиганти, които може би дори не се познаваха помежду си.

Ако Ррнлф бе причинил освобождаването на Сакар Ал-Джини, тогава може би Сакар Ал-Джини някак бе успял да унищожи или обезсили Ррнлф. Джим вече доста време не го бе призовавал, а пък можеше да се окаже, че този Келб е в състояние да помогне за много от нещата, за които Джим разчиташе на Ррнлф.