Гордън Диксън - Драконът и джинът

— Смятам, че това е достатъчно — каза Джим, придавайки си възможно най-тайнствен и шпионски вид.

— Разбирам. Напълно си прав. Въпреки това е жалко, че няма да посетиш кафенето. Щеше да ти хареса.

— Сигурен съм в това — каза Джим. — Не мога да ти опиша колко съжалявам, че ще пропусна това. Много мило от твоя страна, че искаше да ме заведеш там.

— Моля, пак заповядай. Точно сега в къпалнята се събират все почтени господа. Те също ще съжаляват, че не са могли да се запознаят с теб. Ще отида да проуча как точно да стигнеш до Епископи и къде се намира замъкът на сър Мортимър — каза сър Уилям и излезе от стаята така бързо, както беше влязъл.

— Келб! — обърна се Джим към празния въздух.

Кучето се появи пред него.

— Какво има? — попита Джим.

— Аз също имам някои способности — каза Келб със самодоволен глас.

— Сигурно е така. Какво искаше да ми кажеш? — Джим вече ставаше нетърпелив.

— С методи, които само джиновете владеят, аз разбрах, че търсиш един друг човек и го намерих. Сега е близо до Епископи, в кула до едно малко крайморско селце. Виждаш ли колко ценен слуга мога да ти бъда, Велики?

— Не съм напълно убеден в това. Може би ти си се появил в кучешки облик пред кухненската врата на някой дом и просейки огризки, случайно си чул слугите да говорят, че аз търся един приятел рицар, за когото току-що се е разбрало, че се намира в Епископи?

— Слугите наистина ли говорят за това? — с учудване попита Келб. — Такова странно съвпадение е просто невероятно, но…

— Спри да се извиняваш. Казах ти, че когато взема решение по твоя въпрос, ще ти съобщя. Така и ще стане. Сега си върви!

— Тръгвам, господарю — поклони се Келб.

Джим потегли на югоизток покрай кипърския бряг в посока Епископи. Пътуваше с малка воняща лодка с латинско 8 8 вид триъгълно платно — Бел.пр. платно, което някога е било червено на цвят. Поради страх от пирати малобройният екипаж през целия път придържаше плавателния съд близо до брега. Собственикът на лодката — весел чернокос и черноок грък, чийто трима синове образуваха екипажа — обясни, че ще плават в плиткото, понеже големите тежки кораби на врага не могат да ги преследват там. Те биха могли да се доближат до самия плаж, където галерите биха се повредили сериозно.

— Какво ще стане, ако и крайбрежната вода се окаже дълбока? — попита Джим и докато произнасяше тези думи, усети, че нещо се размърда леко върху дясната му плешка. Там се бе скрил Хоб, сгушен на меко в голямата, подобна на раница торба, с която Джим пътуваше. За миг се изплаши, че хобгоблинът ще се покаже, за да се включи в разговора, но Хоб не издаде звук и си остана скрит в раницата.

— Ако не можем да се измъкнем и да спасим лодката, спасяваме само себе си — обясни собственикът с тон на фаталист. — По-добре, отколкото да ни хванат, за да ни набият на кол или да ни разпънат.

Джим се замисли над казаното или по-точно се опита да се замисли. Смяташе, че е имунизиран срещу морска болест, след като вече бе пропътувал толкова голямо разстояние по море, започвайки от Британия. Всъщност, придвижването му ставаше по различни начини. По море или на кон, които купуваше от едно място и продаваше на друго. Също така летеше в драконов облик, но тайно и обикновено през нощта. От време на време заедно с малкия хобгоблин, който можеше да язди дима от огъня, пътуваха, яхнали пушека.

Джим се бе изкушавал да премине цялото разстояние от Англия до Кипър именно така, яхнал пушека, но трябваше да следва маршрута на Брайън и да се увери, че приятелят му не е бил пленен, хвърлен в тъмница, ранен или дори убит по пътя. Подобни неща се случваха често през Средновековието. И така, Джим посети всички градове и се свърза с всички хора, на които Брайън бе възнамерявал да гостува и бе сигурен, че другарят му е изминал целия път до Кипър и е пристигнал там преди самият Джим да се появи на острова.

Междувременно Хоб се бе проявил като приятен и мил спътник и Джим не съжаляваше, че го бе взел със себе си по настояване на Анджи. Тя искаше хобгоблинът незабавно да й съобщи, ако с Джим се случи нещо.

Едно от преимуществата на традиционните способи за пътуване бе изграждането на имунитет срещу морска болест. Или поне така си мислеше Джим до момента, в които се качи на тази малка подскачаща лодка. Клатушкането върху крайбрежните вълни накрая си каза думата. Чак до повръщане не се стигна, но усещаше студ и спазми в стомаха, които му пречеха да се съсредоточи.