Гордън Диксън - Драконът и джинът

— Така значи! — възкликна Джеронд. — Едва ли… Добре, Бърнард, отведи го и изпрати друг войник на пост тук. Колкото до този, остави го без храна три дни. Така ще се научи да изпълнява първо дадените му заповеди.

Бърнард повлече надолу радостния войник, а Джеронд отново се обърна към Анджи и Джим:

— Защо не слезем в покоите ми? Малко е разхвърляно, за което се надявам да ме извините. Разбира се, после ще отидем и в Голямата зала, но ми хрумна, че може би ще искате първо да поговорим насаме. Впрочем, аз също възнамерявах да ви навестя в Малънконтри.

Тримата слязоха по стълбите. Покоите на Джеронд в Малвърн бяха уредени по всички средновековни стандарти и за разлика от спалнята на Джим и Анджи в Малънконтри нямаха удобни нововъведения. Но и тук имаше голямо огнище с хубав огън в него, пък и Джеронд лично се бе убедила в предимствата на остъклените прозорци на Малънконтри и веднага, след като се бе сдобила с пари, бе остъклила и своите. Все пак стаята изглеждаше неуютна в сравнение с тази в Малънконтри, въпреки че на Джим му се струваше, че това чувство идва от факта, че столовете не бяха тапицирани, а подът не бе отоплен, като в неговия дом.

Огънят хвърляше ярки отблясъци. Леглото беше необичайно голямо, с четири високи колони, поддържащи балдахин с плътни тежки завеси. Тези завеси осигуряваха на спящите средновековни благородници значителна защита от нощния студ.

По отношение на обучението на прислугата обаче двата замъка бяха равностойни. Малко след като седнаха в спалнята, на вратата се почука и след като получи от Джеронд разрешение да влезе, един слуга внесе сладкиши, вино и вода и попита дали господарката ще желае да бъдат сервирани.

Естествено, Джеронд се съгласи (нали имаше гости) и храната бе поставена на масата.

— Не ни безпокойте, освен ако не избухне пожар — нареди строго Джеронд.

— Да, милейди — отговори прислужникът и се оттегли с поклон.

Смесиха виното с водата, и отпиха от получения коктейл и хапнаха от сладкишите. После Джеронд започна разговора:

— Както вече казах, възнамерявах скоро да ви посетя. Но вероятно ще е най-добре първо вие да ми кажете защо искате да ме видите.

— Не, не — каза бързо Анджи, — ти говори първа, Джеронд.

— Ами… — продължи колебливо Джеронд, с поглед, сведен към масата. — Не е моя работа да говоря вместо сър Брайън. Той е рицар и джентълмен и може да говори сам за себе си. Без съмнение той ви е казал, че по един определен въпрос няма нужда от повече разговори. Точно този въпрос обаче бих искала да обсъдя с вас.

— Изплюй камъчето, Джеронд — каза Джим.

— Понякога се изразяваш по много странен начин, Джеймс. Все пак, схванах мисълта ти. Наистина ще изплюя камъчето, тъй като именно заради това исках да се срещна с вас. И двамата знаете, че Брайън и аз сме сгодени.

— Едно от първите неща, които направи Брайън при запознанството ни, бе да ми покаже кърпата с твоя монограм, която ти му бе дала — кимна Джим.

Очите на Джеронд се насълзиха.

— Такъв си е Брайън. Когато се срещнахте за пръв път, за какво си говорихте?

— Говорихме за нашите дами. Аз му казах, че обичам Анджи и Брайън отвърна, че това е съвпадение, защото и той бил влюбен в теб.

— Така ли каза? — Джеронд сияеше. — Но не сте влизали в двубой, нали?

— Не. Отначало ситуацията беше малко неловка, защото аз бях в драконово тяло, от което не можех да изляза, но когато си възвърнах човешкия облик станахме истински приятели. Така че не бихме могли да влезем в двубой помежду си. Още от първия миг разбрах, че близостта между теб и Брайън не е нещо временно.

— Така е. Любовта ни продължава по-дълго, отколкото мислиш. Всъщност, има я откакто аз и Брайън се помним.

— Познаваш Брайън отдавна, нали? — попита Анджи.

— В действителност, с Брайън се познаваме цял живот — отговори Джеронд, — въпреки че не сме роднини. Майка му почина малко след раждането му, близки съседи сме, а и бащите ни бяха много добри приятели, почти като братя. Така че двамата с Брайън израснахме заедно. Аз почти не ходех в замъка Смит, но той ни гостуваше през цялото време.

Анджи я погледна с жив интерес.

— Не е ли странно? — продължи Джеронд. — Сякаш нещата не можеха да се развият по някакъв друг начин. Бащата на Брайън беше в много близки отношения с братовчедите си Невил от Раби. В този смисъл беше съвсем естествено, че натрупа състоянието си като им правеше различни услуги. Така или иначе, по тяхна заръка бащата на Брайън пътуваше много, особено на континента. Фамилията Невил има връзки навсякъде, най-вече във Франция и Италия. Когато баща му беше на път, Брайън живееше тук, в Малвърн.