Гордън Диксън - Драконът и джинът

— Всъщност, Джеронд… — започна Джим, но Джеронд отново го прекъсна.

— Не, Джеймс, изслушай ме, моля те!

— Разбира се — каза Джим и се почувства още по-неловко.

— Искам да ви кажа нещо, което не бих казала на никого другиго, освен на вас двамата. Мога да го направя, защото с Брайън сме много близки.

Джеронд се обърна към Анджела.

— Преди да срещна теб, Анджела, не бях имала близка приятелка. Не мога да понасям повечето жени. С изключение на някои по-възрастни дами, всички те са просто едни бъбриви и безхарактерни същества. Толкова са завладени от собствените си възгледи и са така твърдо убедени, че винаги са прави, че сигурно постоянно бих се карала с тях. Но ти си различна, Анджела.

— Ами аз… — каза Анджи.

С нотка на извратено задоволство Джим забеляза, че е така очевидно притеснена, както бе и той самият преди малко.

— Става дума за това да умеем да постигаме взаимно съгласие по даден въпрос — продължи Джеронд и отново се обърна към Джим. — Именно по този начин сте свързани ти и Брайън. Той никога не е имал близки приятели от своето съсловие, които да споделят възгледите му. Винаги се е състезавал с тях и винаги е бил по-добрият във всеки двубой. По тази причина малцина са хората, които уважава. Има такива, към които Брайън изпитва огромно уважение, заради по-високото им положение, като сър Джон Чандос, който е толкова по-възрастен и с такива заслуги във война и мир, че Брайън изобщо не може да се сравнява с подобен рицар. С всички останали достойни мъже, които би могъл да уважава, той трябва да се бие. Ти сам видя какво стана със сър Харимор на празненството у графа. Някой ден Брайън ще убие сър Харимор, освен ако преди това Хари не убие него. Въпреки всичко обаче, Брайън не се съмнява в бойните умения на Хари. Брайън може да харесва твоя стрелец Дафид ап Хицел, защото не е от благороден произход. Затова и не може да има никакво състезание между тях двамата. Брайън с радост ще признае, че Дафид ап Хицел не само е по-добър стрелец от всички други, но е и по-добър стрелец от него самия.

Джеронд за пореден път се обърна към Анджи:

— Не си ли чувала същите думи от устата на Даниел, Анджела? Не ти ли е казвала как Дафид не може да търпи някой равен в своето съсловие? Когато Даниел и Дафид заживели заедно с баща й Джилс О’Лоуд и неговите разбойници, Дафид, за да е в мир със себе си, постоянно се съревновавал с всеки един от дружината и дори влизал в двубой с двама едновременно.

— Знам за това — кимна Анджи и хвърли поглед към Джим.

— За първи път чувам, но не съм изненадан — каза Джим.

— Точно това искам да кажа. Сега вече държиш здраво, благодарение на добрия сър Джон Чандос, попечителството на Робърт Фалън в ръцете си. А Брайън замина съвсем сам.

Джеронд се поколеба за миг. После продължи:

— Брайън не очакваше да го последваш, дори и да знаеше, че въпросът с попечителството вече е уреден. Той никога не би те помолил за това. Ти значиш много за него, Джеймс. И си единствения човек, когото Брайън може да приеме като равен. Освен това ти си и единствения човек, на когото би разчитал, когато е в затруднение.

— Джеронд — започна Джим, — знаеш, че не владея добре оръжието. Брайън можеше да поведе със себе си дузина рицари или дори мнозина не благородници, които са много по-опитни в боя и биха му пазили гърба много по-добре от мен.

— Не е там въпросът, Джеймс! Вярно е — и ще ме извиниш, че ще ти го кажа направо — че ти вероятно никога няма да бъдеш нито добър ездач, нито велик майстор на някое оръжие. Няма да достигнеш дори средно равнище в някоя от тези дейности, но Брайън ти се възхищава неимоверно.

— Имаш предвид моята магия? Това стана случайно, Джеронд. Ако съдбата не ме бе превърнала в дракон, никога не бих станал чирак на магьосник, за да се занимавам с магия, която създадох случайно, без да искам. Всичко се дължи на случайността.

— Не — поклати глава Джеронд. — Не е това. Всички ние уважаваме смелостта и таланта ти, които те подтикват да изучават това странно Изкуство. Не, въпросът е там, че ти представляваш всичко онова, от което Брайън най-много се възхищава и го вижда само у теб и у сър Джон Чандос. Ти си preux chevalier 4 4 Храбър рицар. — Бел.пр. , истински джентълмен, който никога и при никакви обстоятелства не би изменил на рицарски си дълг.

— Джеронд… — каза Джеймс, чувствайки се съвсем безпомощен. Не знаеше как да приеме подобен комплимент. Всичко, което можеше да стори, беше просто да го понесе като бреме. Беше съвсем сигурен, че ни най-малко не се доближава до идеалната личност, за която говореше Джеронд и на която Брайън така се възхищаваше, но също така осъзнаваше ясно, че няма да помогне на Джеронд, ако започне да спори с нея точно сега.