Гордън Диксън - Драконът и джинът

— Никак не е смешно. Разбира се, че бих била по-спокойна, ако Брайън е с теб.

— Така или иначе, вече му казах, че няма да отида с него. Сигурно отдавна е заминал и нищо повече не може да се направи.

— Дали наистина е така?

— Е, остава възможността да го настигна. — Джим започваше да се чувства неудобно. — Ти сериозно ли говориш, че искаш да замина?

— Разбира се, че не искам никъде да ходиш. Но може би греша. Може би трябваше да придружиш Брайън.

— Това никой не може да каже със сигурност.

— Не е така. Мисля, че трябва да отидем да поговорим с Джеронд.

Джим я погледи учудено.

— Нали вече решихме, че аз ще отида до Малвърн и ще науча новините?

— Да — гласът на Анджи се повиши с леко раздразнение, — но искам и двамата да говорим с Джеронд.

— Идеята е добра. Честно казано, Анджи, малко ми е съвестно, че не се съгласих, когато Брайън ме помоли да го придружа. Наистина трябва да разберем какво мисли Джеронд по въпроса. Може би… така или иначе, ще се срещнем с нея.

Джим се изправи.

— Сега ли? — попита Анджи.

— Още е рано.

— В това време дотам са три часа езда, а ако разговаряме по-дълго с нея, ще стане късно да се връщаме обратно. Това означава да нощуваме там, което пък значи, че ще трябва да си вземем постелките с нас. Обичам Джеронд, но не бих спала в някое от нейните легла без моите лични чаршафи, освен ако някой не ме принуди с оръжие. Не можеш ли просто да ни пренесеш до там с магия?

— Каролинус ме предупреди да не използвам магията прекалено много, въпреки че имам неограничена авансова сметка. Все се каня да ти разкажа за това, но в същия ден говорихме и с Брайън и съвсем забравих за Каролинус. Той ме предупреди винаги да внимавам и да използвам колкото може по-малко магия, така че да имам достатъчен запас при спешен случай.

— А не може ли да се превърнеш в дракон и да ме пренесеш по въздуха?

— Не — поклати глава Джим. — Драконът не притежава толкова голяма подемна сила. Възрастният човек тежи повече, отколкото един дракон може да носи. Спомняш ли си как в двадесети век ни разказваха стари народни приказки за орли, които отнасяли бебета? Истината е малко по друга. Бебето тежи над десет паунда 2 2 един паунд = 0.453 кг. — Бел.пр. и това е много повече, отколкото орелът може да носи. По същата причина аз не бих могъл с драконовото тяло да нося възрастен човек. Ще успея да те вдигна и да те транспортирам на късо разстояние, но ще остана без сили и накрая и на двама ни ще се наложи да ходим пеша.

Той се замисли за миг.

— Ти май не искаш да отида сам до Малвърн?

Отговорът се четеше върху лицето на Анджи.

— Прав си, не искам — отвърна тя. — Не мислиш ли, че все пак трябва да използваш магия поне този път?

— Точно в това е въпросът. До сега все си казвах „Само този път…“. Я почакай малко!

— Какво?

— Съвсем просто е. Ще превърна и теб в дракон и така почти няма да изхабя магическа енергия.

— Аз да стана дракон? Можеш ли да го направиш? — Изражението на изненада по лицето на Анджи бе съчетано с нотка на задоволство в гласа й. — Защо не? Никога не съм била дракон. Как не сме се сетили по-рано за това?

— Сигурно защото не ни се е налагало до сега — каза Джим. — По-добре си облечи дебели горни дрехи, в случай, че се наложи пак да се превърнем в хора, докато сме на открито.

Облечени подходящо, те се изкачиха на върха на кулата и Джим кимна на войника, който стоеше на пост.

— Слез долу да се стоплиш, Томас.

С поклон на благодарност стражът изчезна надолу по стълбите.

— Кога ще ме превърнеш в дракон? — попита Анджи.

— Веднага. Ела с мен.

Джим излезе на платформата, върху която се намираше големият казан (понастоящем празен). Този котел биваше пълнен с мазнина, която нагорещяваха, запалваха и изливаха върху евентуални нападатели, щурмуващи вратите на кулата. Джим стъпи на платформата и подаде ръка на Анджи. Сега и двамата стояха на едно ниво с парапета и гледаха през разредения въздух към дърветата и откритото пространство, заобикалящо замъка.

— Мини няколко крачки встрани от мен, за да имаш повече място — каза Джим. — Така е добре. Ето, започвам.

Джим си представи наум себе си и Анджи като дракони. Дрехите им изчезнаха, но щяха да се появят отново веднага щом възвърнеха човешкия си облик. Отдавна бяха отминали онези ранни дни, когато се учеше как да използва магията и сам да се превръща в дракон, при което винаги унищожаваше дрехите, които носеше или пък се налагаше първо да се съблече гол.