Гордън Диксън - Драконът и джинът

Джим погледна текста върху листа. Беше на съвсем разбираем средновековен латински, изписан от чиновническа ръка с шрифт, характерен за епохата и адресанта и украсен с различни сложни заврънкулки, включително и с често срещаните „копиеносци“ — вертикалните черти на някои букви бяха продължени нагоре и леко удебелени, така че думите сякаш носеха копия.

Джим прочете написаното сравнително лесно:

„Edwardus Dei gracia Rex Anglie et Francie et dominus Hibernie omnibus ad quos presentes litere pervenerint saluten…“.

Докато гледаше думите, латинският текст се разми, изгуби очертанията си и се превърна в английски. Това беше същата магия, която Джим прилагаше, за да превежда не само различните езици, като френски, но и безбройните различни диалекти, както и речта на вълците и останалите животни, на един обикновен съвременен английски, разбираем и за Анджи.

На английски текстът гласеше:

„Ние, Едуард, по Божията милост крал на Англия и Франция и владетел на Ирландия, приветстваме всички, до които се отнася настоящето писмо.

Що се касае до Робърт Фалън, син на Ралф Фалън, барон на Чен, понастоящем починал, и попечителството над гореспоменатия Робърт Фалън, докато той достигне възрастта…“

Погледът на Джим се плъзна бързо надолу по страницата. Текстът съдържаше точно онова, на което той и Анджи толкова се бяха надявали. Попечителството бе присъдено на Джим. В края на писмото стоеше кралският печат, който Джим бе забелязал още при отварянето. Без да каже дума, той подаде пергамента на Анджи. Очите й се напълниха със сълзи.

— Да го отпразнуваме! — радостно извика Джим. — Не знам как бих могъл да ти се отблагодаря, сър Джон. Не очаквах отговорът на молбата ни да дойде толкова скоро. Всъщност мислех, че може да отнеме години, преди да се реши подобен казус.

— Понякога наистина минава много време — отвърна сър Джон. — Но в този случай приближените на краля решиха, че би било най-добре, ако Негово величество се погрижи своевременно за сигурността и бъдещето на младия Робърт Фалън посредством специален указ, който не минава през обичайната процедура. Би трябвало да благодарите специално на добрия епископ на Бат и Уелс, Ричард де Бизби. Той лично посети двореца, и доводите му ти да бъдеш определен за настойник оказаха силно влияние върху Негово величество, Бог да го благослови!

— Амин! — с благодарност изрекоха Джим и Анджи.

Сър Джон бе произнесъл последните думи със съвършено безизразно лице и Джим едва прикри усмивката си с изкашляне. Представи си как мощният глас и твърдото становище на епископа са оказали ефект върху краля, който желаеше единствено да го освободят от управленските отговорности.

— Въпреки, че възнамеряваш да отпътуваш още утре, нали нямаш нищо против едно малко тържество — попита Джим.

— Ни най-малко, особено в този случай — усмихна се сър Джон.

И така те празнуваха в средновековен стил с най-доброто вино и отбрани ястия. И колкото и тайно да бе съобщена новината, тя се разпространи светкавично из целия замък и стигна до всички слуги, в резултат на което всички засияха от радост. Сякаш попечителството не бе присъдено само на Джим, а на всички обитатели на Малънконтри.

Всеобщата радост продължи до следващата сутрин, когато Анджи и Джим помахаха на сър Джон Чандос и свитата му, които напуснаха замъка и се отправиха на път. После вълнението постепенно отшумя, щом влязоха отново вътре и се качиха по стълбите към спалнята. И двамата дълго мълчаха, докато Анджи, гледайки през прозореца, заговори тихо:

— Сега си свободен да заминеш.

— Къде да замина? — попита Джим, въпреки че му бе пределно ясно за какво става дума и се чувстваше неловко.

— Знаеш какво имам предвид. — Анджи се обърна към него и го погледна в очите. — Вече си свободен да отидеш в Палмира, където е Брайън. Той сигурно вече е пристигнал там. Сега вече и ти можеш да го последваш.

— Не е така — отвърна Джим.

Анджи отново извърна поглед, сякаш изобщо не бе чула думите му.

— Знаеш ли — продължи тя със същия тих глас, — от известно време все си мисля за това, как бих се чувствала, ако бях на мястото на Джеронд, а ти се опитваш да намериш баща ми. Сигурно много бих се страхувала, ако Брайън не е с теб.

— Нашето положение е съвсем различно — каза Джим. — Заедно с Робърт Фалън вече ставаме семейство. Освен това съм дълбоко засегнат от факта, че не ми се доверяваш, ако Брайън не е с мен, за да ме пази.

Въпреки опита за шега Анджи не се усмихна. Погледна го сериозно и каза: