Кели Армстронг - Пробуждането

Бях убедена, че за Саймън това не е кой знае какво. Вярно, не беше първото момче, което ми държи ръката, но опитът ми се простираше дотам.

Безпокойството ми бързо премина, щом стигнахме шосето и Андрю включи фаровете. Попита ни дали сме добре и първото, което излезе от устата ми, бе:

- С вас ли беше леля ми Лорън?

Той се намръщи и очите ни се срещнаха в огледалото за обратно виждане.

- Лорън Фелоус. Тя работи за.

- Познавам леля ти, Клоуи, но не, тя не беше там.

- Клоуи мисли, че я е видяла - обади се Дерек.

Саймън направи гримаса.

- Моля?

- Аз. видях някого. Приличаше ми на нея, гласът и звучеше като нейния, но в тъмното.

- А ти видя ли я? - обърна се Саймън към Дерек.

- Не - отвърнах аз. - А би трябвало, защото тя мина точно покрай него.

- Видяла си дух - рече Тори. - И си помислила, че е леля ти.

- Сигурно е било магия - заяви Дерек. - Използват такива неща, нали, Андрю?

- Естествено. Омайващи магии и измамни картини. Щом не си успяла да я видиш добре, значи е направено умишлено - който и да е бил, не е искал да видиш образа отблизо.

В това имаше логика, ала все не можех да се отърва от усещането, че наистина я бях видяла. Не леля Лорън, а нейният дух.

Саймън се наведе до ухото ми и тихичко ме заубеждава, че не биха убили леля Лорън, защото е твърде ценна за тях.

- Как е ръката ти? - попита Дерек, когато се смълчах и останах така дълго време, потънала в собствените си тревоги.

- Сама ли отвори шева? - поинтересува се Саймън.

- Не - отвърна Дерек. - Одраска я куршум.

- Куршум ли?

Андрю изви покрай бордюра и натисна спирачките.

- Простреляли са те?

- Не, не. Драскотина, нищо повече.

Андрю се поколеба, но аз го уверих - както и Саймън, - че съм добре, а Дерек потвърди, че куршумът само ми е скъсал блузата и ме е одраскал.

Андрю се върна обратно на шосето.

- Щом спрем, ще почистим раната. Не мога да повярвам, че са. - поклати глава той.

- Хей, обелих си дланта - обади се Тори. - Ожулих я до кръв.

- Трябва да прегледаш и шевовете на Клоуи - каза Дерек. – Преди няколко дни се поряза на парче стъкло. Зашиха я, но трябва да я видиш.

Тори размаха ожулената си ръка.

- Кой иска да я види? Кой? - и тя завъртя очи. - Предполагам, никой.

- Изглежда възпалена - казах. - Трябва да я намажем с йод.

Тя тъжно се усмихна.

- Винаги мога да разчитам на теб, нали? Нека позная кой е изпратил кавалерията да ме спаси.

- Нали каза, че нямаш нужда от спасители? Или забрави? - обади се

Саймън.

- Важното е, че се е сетила.

- Нямаше да те оставим там, Виктория - погледна към нея Андрю. - Наричат те Тори, нали?

Тя кимна с глава.

Той и се усмихна.

- Хубаво е, че сте заедно със Саймън.

- О, не - отвърна Саймън. - Ние не сме заедно.

Тори потвърди и то със същата страст.

- Не, имам предвид. - в огледалото Андрю местеше погледа си от Тори към Саймън и обратно. - Аз, ъъъ, исках да кажа и четиримата. Радвам се да ви видя заедно. Двамата с Кит бяхме единодушни в едно - че групата не бива да държи субектите разделени.

- Значи и вие сте работили за тях? - попитах аз. - За групата „Едисън"?

Саймън кимна с глава.

- Измъкнал се е малко преди татко. - Той хвърли поглед към Андрю. -

Ето как са разбрали къде могат да те открият, нали? Когато избягахме, те са очаквали, че ще дойдем тук и са те задържали, за да те използват като стръв.

- Такъв поне е бил планът им. Във всеки случай им е послужило като добро извинение да ме отвлекат. От години чакат повод.

- Защо? - попита Тори.

- По-късно ще ви разкажа. Най- напред нека намерим нещо за хапване, а междувременно вие ще ми обясните какво ви се е случило.

Единственото отворено заведение, откъдето можехме да си купим храна, беше закусвалня в съседния град. Аз не бях гладна, но Саймън настояваше да ми вземе млечен шейк и докато той разказваше на Андрю какво ни се бе случило, аз си отпивах от напитката. Той му описа Лайл Хаус, каза му за бягството ни, за споразумението, за експеримента, за смъртта на Лиз, Брейди и Амбър.

- Рейчъл е още там - каза накрая Саймън. - И лелята на Клоуи, която сега явно е тяхна заложница, каквато беше и ти.

- Освен ако не е. - започна Тори.

Саймън я погледна и тя млъкна.

- Тя е добре. Но трябва да я измъкнем, както и баща ни. Лелята на Клоуи не мисли, че те са го задържали, но той сигурно е при тях.

- Ще се наложи да се съглася - каза Андрю. - Според собствените ми разследвания това е единственото обяснение.

Дерек му хвърли остър поглед.

- Търсил ли си го?

- Търсих всички ви.