Кели Армстронг - Пробуждането

- Тори? - обърнах се шепнешком към Саймън.

- Разделихме се. Тя.

Дерек ни направи знак да млъкнем. Не спряхме да тичаме, докато не зърнахме светлините на някакви къщи между дърветата - разбрахме, че сме близо до пътя. Направихме още няколко крачки. После Дерек отново ни тупна, този път ни удари силно между плешките, ние изгубихме равновесие и паднахме на земята. Той се настани между нас. Опитахме се да станем, ала Дерек ни бутна отново долу.

Саймън вдигна окаляното си лице и разтърка брадата си.

- Струва ми се, че зъбите ми изпопадаха. Всичките.

Дерек му шътна да мълчи, завъртя се и легна по корем с лице, обърнато на другата страна. Последвахме неговия пример. Проследих погледа му, който бе насочен някъде над гората и след малко дочух стъпки.

Дерек се напрегна целият, готов да скочи, но стъпките бяха на доста голямо разстояние от нас, после шумът им утихна и на негово място се чуха гласове. Радиото в джоба ми изцвърча. Извадих го и проверих силата на звука.

Саймън погледна през Дерек към мен и беззвучно изрече с уста:

- Радио?

После посочи в посока на гласовете, за да попита дали е на някого от тях.

Кимнах с глава.

- Жестоко - изговори отново беззвучно той, после вдигна палец във въздуха да ме похвали и аз се изчервих.

Дерек хвърли поглед към радиото, кимна и изсумтя, което приех като: „Добра работа. стига само да не си извършила някоя глупост, за да се добереш до него."

- Открих „Алфа 1" - каза мъжки глас толкова тихо, че трябваше да се напрегна, за да го чуя.

Съймън махна с ръка към Дерек да увеличи звука, ала Дерек поклати отрицателно глава. Той чуваше отлично, така че нямаше защо да рискува.

- Къде е? - обади се женски глас от отсрещната страна.

- Извън строя е. Изглежда е изкарал един-два рунда с нашия млад върколак.

- Занесете го на сигурно място. Групата „Делта" все още държи момичето на Енрайт, нали?

Хвърлих поглед към Дерек, ала той съсредоточено слушаше, без дори

лицето му да трепне.

- „Делта 2" е с нея. Не съм сигурен дали ще бъде добра стръв, затова изпратих „Делта 1" да доведе Карсън от автомобила.

Последните думи накараха Дерек да наостри уши. Саймън ме погледна и безмълвно изрече: „Андрю". Гласовете замлъкнаха, но само след миг жената отново се обади по радиото - викаше „Делта 2". Отговори и мъжки глас.

- При теб ли е Карсън? - попита тя.

- Още малко и съм при него.

- Добре. Задачата ти е да го убедиш да повика хлапетата. Ще трябва да ги примами да влязат вътре.

- Няма да го направи.

- Не очаквам да ни сътрудничи доброволно - озъби се жената. - Но след като е в ръцете ни, ще прави каквото му наредим. Ако откаже, застреляй го.

Саймън вдигна глава - очите му бяха потъмнели от тревога. Дерек му направи знак да слуша, без да вдига шум.

Отново се обади „Делта 2":

- Хм, някой да е местил камиона?

- Моля?

- Камиона. С Карсън. Той. не е тук.

Последвалата разправия бе толкова силна, че Дерек постави и двете си ръце върху говорителя, за да заглуши звука.

През следващите няколко минути те уточняваха дали „Делта 2" е отишъл където трябва и се увериха, че никой не е местил Андрю и камиона. Нямаха логично обяснение за станалото - заложникът им бе избягал. със собствения им камион.

- Значи Андрю е в безопасност. А Тори? - попитах аз, щом радиото

замлъкна.

В първия миг Дерек не каза нищо и това бе по-добро от грубия отговор, който очаквах: „Какво за нея?" Предишният ден бе изстрелял, че не му пука, ако ще Тори да попадне под колелата на минаващ автомобил. Сега всички знаехме, че я грози смъртна опасност и вече не му беше толкова лесно да го каже.

- Ще отида да огледам - заяви той. - Ако я открия, добре.

Краят остана неизречен, но аз го знаех. „Ако не я открия, ще трябва да я изоставим." Колкото и лошо да звучеше, това щеше да е най- правилно.

Нямах желание Дерек да се изправи пред куршумите заради Тори. Ужасно беше да си го призная. Не мразех Тори - дори бях започнала мъничко да я харесвам. Но, ако трябваше да се вземе трезво и трудно решение: да изложим ли нечий друг живот на опасност, за да спасим нейния? В този случай не можех да взема нейната страна. Не можех да жертвам нито Дерек, нито Саймън, нито себе си. Подобен избор щеше да бъде твърде мъчителен за мен.

- Много внимавай и. - думите, които се канех да изрека бяха „Върни се бързо", ала не бях чак толкова коравосърдечна - самата мисъл ме задушаваше. Така че ги преглътнах и повторих:

- Внимавай много.

Но не Дерек тръгна. Тръгнахме ние. Накара ни да потеглим преди него, за да ни пази гърба. Щом ни видеше, че сме стигнали без проблем до пътя, щеше да отиде да търси Тори.