Майкъл Скот - Вещерът

Софи прокара още веднъж ръка по гладката плочка. Думите, пиктограмите и

йероглифите, които бе прочела по-рано, сега ги нямаше и повърхността бе хладна и

гладка като огледало.

– Какво виждаш? – попита Цагаглалал.

– Отражението си.

– Погледни по-надълбоко.

Софи се усмихна и се взря в огледалото. Видя собственото си отражение, а зад

него дърветата и покрива на къщата...

Видя Дий.

Видя Вирджиния Деър, поднесла флейтата към устните си и пръстите £ играеха по

нея.

Светът се раздвижи, усука, преобърна и Софи осъзна, че гледа през очите на

Джош.

Видя как същества се размърдват в килиите си, протягат се, събуждат се, нокти

се подават през решетките...

Светът отново се завъртя.

И се появи Марс, великолепен в червената си броня, и Один в сиво и черно,

следван от Хел в дебела ризница, която £ придаваше още по-свиреп вид. Тримата

тичаха към създанията с оръжия в ръце...

Помръдване, движение.

Вратата на една килия се отвори и се появи огромен, прегърбен, подобен на

мечка, звяр. Марс го повали на земята с един удар.

Сега Джош се движеше бързо и от рязкото мятане на картината на Софи £ се

догади.

Отваряше врата след врата, пускайки чудовищата в коридора, и някои от тях

бяха толкова ужасяващи, че само като ги гледаше, гаденето £ се усили.

Появи се един сфинкс и Марс, Один и Хел моментално отстъпиха. Едно по едно,

всички чудовищни създания в коридора насочиха вниманието си към тримата

Древни.

И нападнаха. Древните се обърнаха и побягнаха назад, преследвани от

необикновена колекция зверове.

Светът се раздвижи и завъртя неприятно. Гледайки през очите на Джош, Софи

видя как нещо пада от джоба на Марс. Позна в него изумрудената му плочка и видя

как брат £...

...се стрелва напред, избягвайки купчините животински изпражнения, за да я

вземе.

А когато я вдигна и се взря в нея, премятайки я в ръце, лицето му се озова на

сантиметри от нейното. Тогава тя видя колко се е променил, видя суровите бръчки

около очите му, жестоката извивка на устните му. Онзи Джош, когото тя познаваше,

никога не бе изглеждал така.

– О, Джош – ахна Софи. – Какво си направил?

Джош Нюман изтича на двора за разходки, вдишвайки на големи глътки хладния

свеж въздух.

– Всички на този етаж са свободни...

Дий и Деър стояха по средата на двора. Магьосника бе поставил два от четирите

Меча на силата на земята, така че да образуват обърнато L .

– Дай ми мечовете си – каза той.

Джош веднага му хвърли Дюрандал, но задържа ръка върху Кларент. Не му се

искаше да се раздели с него.

Магьосника добави третия меч към фигурата на земята. Сега само лявата страна

на квадрата бе отворена. Дий протегна ръка.

Джош усети как Кларент запулсира в юмрука му.

– Бързо! – изпищя Дий и Джош осъзна, че безсмъртният е обзет от ужас. – Това

бяха Марс, Один и Хел. Заклети врагове до един.

– Явно са забравили за различията си, за да те издирят – ухили се Вирджиния.

– Няма страшно – каза Джош. – Когато ги видях за последен път, те бягаха по

коридора, преследвани от сфинкса и другите зверове.

Вратата зад тях се отвори рязко и се появи Марс. Щом зърна Дий, той нададе

ужасяващия си боен вик и се втурна към доктора. Носеше меч, дълъг колкото

самия него, и върхът му се влачеше по земята, изтръгвайки искри от камъните.

– Мечът, Джош!

Момчето измъкна Кларент и го подхвърли на Дий, който сръчно го улови и го

сложи в отворения край на правоъгълника.

При това рязко движение на Джош изумрудената плочка падна от джоба му на

земята.

А после Дий вля мощната си аура в четирите меча и те грейнаха един по един.

– Тръгвай, Софи – каза Цагаглалал.

– Да тръгвам ли? Къде да тръгвам?

– Плочките действат като лей-портал. – Тя почука по образа върху плочката. –

Върви там. Върви при брат си.

– Как?

– За какво ти говорех? – попита Цагаглалал.

– За въображението и волята.

– Искаш ли да бъдеш с брат си?

– Да.

– Повече от всичко на света?

– Да.

– Тогава върви.

Софи Нюман стисна ръбовете на плочката и повърхността се покри със сребро,

превръщайки се в съвършено огледало...

...а на Алкатраз изумрудената плочка на земята стана сребърна и въздухът се

изпълни с непогрешимия аромат на ванилия.

– Соф? – Джош се завъртя навреме, за да види как сестра му се появява зад

него. Той се втренчи в нея онемял.

В земята зейна дупка – правоъгълник, ограден от пламтящите мечове, изпълнен