Джос Стърлинг - Скай

Какво да им кажа за всичко това? — попита Зед, докато ме извеждаше от къщата.

Сол потърка врата си.

— Ще помоля Виктор да им обясни. Той знае какво и колко да каже. Засега им кажи, че е бил някакъв идиот, който се е развилнял в гората. Помоли ги да не казват на никого, докато властите не решат въпроса. Съгласна ли си, Скай?

Кимнах.

— Добре. Ти се справи чудесно. — Сол ме целуна по косата и прегърна сина си. — Слава Богу, че има само едно насинено око, което да свидетелства за случилото се. И ти благодаря, Скай, че си толкова търпелива с нас.

Качих се на мотоциклета зад Зед и се вкопчих в якето му като в спасителен пояс.

— Ще мина по заобиколни пътища, за да стигна до ателието — предупреди ме той. — За всеки случай.

Така наречените заобиколни пътища се оказаха черни пътеки. За да го понеса по-леко, аз си представих пътуването като поредица от картинки в комикс — фар, прорязващ мрака… стресната сърна, която отскача встрани от пътя… мотоциклет, заобикалящ паднало дърво… момиче, вкопчило се в момче. Музиката би трябвало да бъде заплашителна, настойчива… може би хеви метъл… Но не зазвуча, защото опасността беше твърде реална и не можех да я отдалеча с някаква приказка, не и когато аз бях един от главните герои.

Чувствах се мръсна и разтърсена, когато стигнахме до Центъра за изкуство. Главата ми отново пулсираше.

— Ти можеш ли да правиш като Хавиер? — попитах, почесвайки се по носа, след като свалих каската.

— Не, но мога да ти купя нещо за раната от дрогерията.

— Нищо ми няма.

Зед си пое дълбоко дъх, за да се подготви.

— Хайде, да отиваме при баща ти.

— Виждаш ли колко лошо ще бъде?

Опитвам се да не го виждам.

Насиненото око беше достатъчно неприятно встъпление, но новината, че някакъв луд е стрелял по нас в гората — прекалено много.

— Скай! — изплака Сали Гласът й отекна в чистите бели стени и покрива на Центъра за изкуство. — Къде те доведохме? Това никога не би се случило в Ричмънд!

— Може да не повярвате, мадам — учтиво каза Зед, — но обикновено това не се случва и тук.

— Няма да излизаш, докато не заловят онзи луд човек! — заяви Сали, докосна скулата ми и изцъка с език при вида на синината.

— И защо не ни каза, че ще излизаш тази вечер, Скай? — Саймън погледна Зед с неприкрита враждебност. Не се изненадах, защото Зед изглеждаше особено заплашителен с черните си мотоциклетистки дрехи. Въпросът обаче ми се стори странен, тъй като Саймън и Сали рядко бяха вкъщи. Ролята на строГтатко противоречеше на отпуснатия художник бохем, каквато играеше Саймън, но за мен той винаги успяваше да направи изключение. За него аз вечно щях да остана на десет, а не на шестнайсет год ини.

— Реших го в последната минута. Отидох на вечеря. Мислех, че ще се прибера, преди вие да се върнете у дома.

„В момента баща ти ми взима мерки за ковчег“ — съобщи ми Зед.

„Не.“

„Долавям образи — всичките болезнени и пагубни за бъдещите ми изгледи да стана баща.“

— Наказана си, Скай, защото си излязла без разрешение — изръмжа Саймън. Очевидно се възприемаше като строГтатко.

— Какво? Не е честно!

„Той реагира прекалено емоционално, защото се страхува за теб.“

„И все пак не е честно“.

— Съжалявам, господине, но аз съм виновен, че Скай излезе тази вечер. Аз я поканих. — Зед се опитваше да изгради силово поле между мен и гнева на Саймън.

Строгият татко обезумя от гняв.

— Може и да е така, но дъщеря ми трябва да се научи да поема отговорност за решенията си. Наказана си да не излизаш. За две седмици

— Саймън! — възразих, тъй като се почувствах неловко, че Зед става свидетел на тази сцена.

— Не ме карай да ги удължа на четири, млада госпожице! Лека нощ, Зед.

Зед стисна ръката ми. „Съжалявам. Той няма да ме изслуша. По-добре да си отивам.“

Зед си тръгна и след миГчух рева на мотоциклета му навън. Върколакът бяга, не иска да рискува. Много ти благодаря.

Скръстих ръце на гърдите си и затропах с крак, както котка размахва опашката си, когато е ядосана. Щом Саймън си играеше на строГтатко, тогава аз бях Суперядосаната Скай

— Очакваш да си седя вкъщи, докато вие двамата със Сали си играете тук, и не искате да се забавлявам с приятелите си! — избухнах. — Не е честно!

— Не ми отговаряй, Скай. — Саймън хвърли четките си в умивалника и пусна водата толкова силно, че пръските намокриха пуловера му.

— Казваш го само защото знаеш, че грешиш! Не се оплаках, когато ти не отиде на срещата с господин Озава в училище в понеделник. Беше толкова унизително. Не знаех какво да му кажа. Аз не ви наказвам, че сте скапани родители.