Октавия Бътлър - Зора

Вместо това той се отдръпна. Но по-лошото бе, че ако той не я беше изпреварил, тя щеше да направи същото. Почувства нещо нередно в близостта на плът-та му, нещо странно отблъскващо. Не беше имала подобно усещане, преди Никанж да се настани помежду им. Преди докосването на Джоузеф ѝ беше повече от приятно. Като вода след дълга суша. И точно тогава Никанж се настани в живота им. То беше създало онази могъща връзка между тримата, която бе една от най-непонятните особености на живота на оанкалите. Беше ли се превърнала тази връзка в необходимост и в живота на хората? И ако да, какво можеха да сторят? Щеше ли този ефект да отзвучи?

Оолоите имаха нужда от двойка мъж и жена, за да могат да изпълнят ролята си в процеса на възпроизводството, но те нито се нуждаеха, нито желаеха физическия контакт между мъжа и жената. Мъжките и женските оанкали никога не се докосваха в сексуалния смисъл. За тях това беше в реда на нещата. Хората обаче не смятаха така.

Тя отново се протегна и хвана Джоузеф за ръката. Той се опита инстинктивно да я отдръпне, след което усети, че нещо не бе както трябва. Задържа ръката ѝ един дълъг миг, но се чувстваше все по-неловко. Накрая тя беше тази, която издърпа своята, потръпвайки от погнуса и облекчение.

На следващата сутрин точно след разсъмване Кърт и хората му намериха скривалището. Лилит се сепна от съня си, осъзнала, че нещо не е наред. Мъчно се изправи в хамака и стъпи на земята. Видя Виктор и Грегъри до Джоузеф. Обърна се към тях и почувства облекчение. Вече нямаше нужда да търсят останалите. Сега всички можеха да започнат да строят лодка или сал, с който да прекосят реката. И така щяха със сигурност да разберат дали онова от другата страна на реката е гора, или някаква илюзия.

Тя се огледа наоколо, за да види кой още беше тук. Тогава видя Кърт.

Само миг след това той я удари отстрани по главата с тъпото на мачетето си.

Тя се свлече на земята зашеметена. Чу Джоузеф да извиква името ѝ някъде отблизо. А после и шум от още удари.

Чу Гейбриъл да изругава, чу писъка на Алисън.

Отчаяно се опита да се изправи, но някой я удари отново. Този път изпадна в безсъзнание.

Лилит се събуди с болки, наоколо нямаше никого. Беше сама под малкия навес, който бяха построили.

Изправи се, като се опита да не обръща внимание на главоболието си. Скоро щеше да премине.

Но къде бяха всички?

Къде беше Джоузеф? Той не би я изоставил, дори ако другите го стореха.

Дали не са го отвели насила? И ако беше така – защо? Дали не беше ранен и изоставен като нея?

Тя излезе изпод навеса и се огледа. Нямаше никого. Нищо.

Потърси нещо, което да ѝ подскаже накъде бяха тръгнали. Не беше особено добра в проследяването, но по калната земя имаше следи от човешки стъпки. Последва стъпките далече от лагера, но накрая ги изгуби.

Продължи напред, като се опита да налучка посоката, в която бяха поели, и да реши какво ще прави, ако ги открие. На този етап просто искаше да се убеди, че Джоузеф е добре. Ако беше видял как Кърт я удари, вероятно се беше намесил.

Спомни си как веднъж Никанж ѝ беше казал, че Джоузеф има врагове. Кърт никога не го е харесвал. Нищо не се беше случило между двамата – нито в голямата зала, нито в селището. Ами ако сега се беше случило нещо?

Трябва да се върне в селището и да потърси помощ от оанкалите. Трябва да привлече на своя страна нечовеци, които да ѝ помогнат да открие своите хора на място, което може и да беше Земята, но може и да не беше.

Защо не ѝ бяха оставили поне Джоузеф? Бяха взели мачетето ѝ, брадвата, кошниците – всичко, с изключение на хамака и допълнителните дрехи. Можеха да ѝ оставят поне Джоузеф, за да се погрижи за нея. Той без съмнение щеше да остане, ако му бяха позволили.

Тя се върна при навеса, събра дрехите си и хамака, пи вода от малък чист поток, който се вливаше в реката, и се отправи обратно към селището.

Ако само Никанж беше все още там. Вероятно можеше да наблюдава лагера на хората, без те да разберат, без да се стигне до разправии. И ако Джоузеф беше там, можеше да дойде при нея, ако поискаше. Дали щеше да поиска? Или щеше да предпочете да остане при другите, които се опитваха да направят онова, което винаги беше искала от тях? Учи се и бягай. Да се научат да живеят в тази местност, а след това да се изгубят в нея, да отидат там, където оанкалите не могат да ги намерят. Отново да се научат да се докосват като човешки същества.

Ако бяха на Земята – така както смятаха, – може би имаха някакъв шанс. Но ако бяха на борда на кораб, щеше да бъде без значение какво правят.