Октавия Бътлър - Зора

Отстрани Кахгаят разговаряше с Тейт. Тейт стоеше далече от него с мачете в ръка. Беше близо до Гейбриъл, който държеше брадва. Най-вероятно Гейб-риъл я беше убедил да изостави Лилит, нямаше друг начин. Ами Лия? Беше я изоставила от практичност? Защото се страхуваше да остане сама, защото не искаше да се превърне в изгнаник като Лилит?

Докато си задаваше тези въпроси, Лилит откри Лия сред тълпата и я загледа. После извърна очи. Вниманието ѝ отново се насочи към Тейт.

– Вървете си! – умоляваше тя с глас, който прозвуча някак чуждо. – Не ви искаме тук! Аз не ви искам! Оставете ни на мира!

Всеки момент щеше да заплаче. Всъщност по лицето ѝ вече се стичаха сълзи.

– Никога не съм те лъгало – каза ѝ Кахгаят. – Ако използваш мачетето си срещу някого, губиш Земята. Никога повече няма да я видиш. Няма да те допуснем дори до това място тук. – То пристъпи към нея. – Недей, Тейт! Ще ти дадем онова, което искаш най-много: Свобода и завръщане у дома.

– Имаме си това тук – каза Гейбриъл.

Кърт застана до него.

– Нямаме нужда от вас – извика той.

Останалите зад него шумно се съгласиха.

– Ще умрете от глад – каза Кахгаят. – Дори за краткото време, което прекарахте тук, едва успявах-те да намерите храна. Храната не достига, а вие все още не знаете как да използвате това, което имате. – Кахгаят повиши глас, заговори на всички. – Позволихме ви да си тръгнете, когато пожелахте, за да упражните усвоените умения и да научите повече един от друг и от Лилит. Трябваше да разберем как ще се държите, след като ни напуснете. Знаехме, че може да се нараните, но не знаехме, че ще има убийства.

– Не сме убивали хора – извика Кърт. – Убихме едно от вашите животни!

– Ние? – каза меко Кахгаят. – И кой ти помогна да го убиеш?

Кърт не отговори.

– Ти го удари – продължи Кахгаят – и когато той изпадна в безсъзнание, го уби с брадвата си. Направи го сам и с тази своя постъпка завинаги се превърна в изгнаник от твоята Земя. – То се обърна към другите. – Ще се присъедините ли към него? Искате ли да напуснете тренажора, да бъдете настанени в семействата на Тоат и до края на дните си да живеете на борда на кораба?

По лицата на някои от другите се долови промяна – начеващо или нарастващо съмнение.

Оолоито на Алисън отиде при нея – беше първото, което докосна човека, когото беше дошло да прибере. Заговори много тихо. Лилит не чу какво каза, но след миг Алисън въздъхна и му подаде мачетето си.

То отказа да вземе оръжието с жест на една от сензорните си ръце, а с друга обгърна шията ѝ. Придърпа я зад линията на оанкалите, където Лилит стоеше с Никанж. Лилит се загледа в Алисън и се зачуди как така се беше обърнала срещу нея. Дали само от страх? Кърт беше способен да изплаши всеки, ако се потрудеше. А сега държеше в ръка и брадва, която вече беше използвал срещу човек.

Алисън срещна погледа ѝ, извърна се, но после отново я погледна.

– Съжалявам! – прошепна. – Мислехме, че ще предотвратим кръвопролитието, ако тръгнем с тях и направим, каквото ни кажат. Мислехме... Съжалявам!

Лилит обърна лице, сълзи отново замъглиха пог-леда ѝ. Някак си за няколко мига беше успяла да забрави за смъртта на Джоузеф. Думите на Алисън отново ѝ напомниха за това.

Кахгаят протегна сензорната си ръка към Тейт, но Гейбриъл я дръпна.

– Не ви искаме тук! – проскърца през зъби той и избута Тейт зад гърба си.

Кърт изкрещя гневно нещо нечленоразделно – призив за атака. Той се хвърли към Кахгаят и няколко от неговите хора се присъединиха към атаката му, като се втурнаха към други оолои с оръжия в ръце.

Никанж избута Лилит към Алисън и се втурна към биещите се. Оолоито на Алисън спря само колкото да каже: „Дръж я настрана!”, на бърз оанкалски. След това и то се хвърли в битката.

Нещата се развиха толкова бързо, че беше трудно да се проследят. Тейт и няколко други човека, които, изглежда, не искаха да бъдат част от това, се оказаха притиснати по средата. Рей и Лия, подкрепящи се един друг, с препъване се измъкнаха измежду две оолои и трима човеци с мачетета, които, изглежда, тъкмо щяха да ги съсекат. Лилит внезапно осъзна, че Лия кърви, и се затича към нея, за да ѝ помогне да се измъкне от опасната ситуация.

Хората крещяха. Оолоите не издаваха нито звук. Лилит видя как Гейбриъл замахна към Никанж и за малко да го улучи, видя го как отново вдигна брадвата си, сякаш се готви да нанесе смъртоносен удар. Тогава Кахгаят го упои изотзад.

Гейбриъл изохка тихо, макар да нямаше достатъчно сили, за да извика. Припадна.