Октавия Бътлър - Зора

След това легна долу, чакаше нетърпеливо това, което то можеше да ѝ даде. Разположи се до него и прекара известно време в трескаво очакване, докато не усети измамно лекото докосване на сетивното му пипало и не почувства тялото на оолоито да трепери до нея.

Хората бяха държани упоени с дни – упоени и охранявани. Всеки един поотделно или всяка двойка бяха пазени от едно оолои.

– Белязване, това е най-добрият начин да се опише това, което правят – каза Никанж на Джоузеф. – Белязване, химическо и социално.

– Това, което правиш с мен! – обвини го Джоузеф.

– Това, което ти правя и което направих на Лилит. Трябваше да бъде направено. Никой няма да бъде върнат на Земята, без да премине през това.

– Колко дълго ще стоят упоени?

– Някой от тях не са силно упоени в момента. Тейт Мара не е. Гейбриъл Риналди обаче е упоен. – Обърна се към Джоузеф – Ти не си. Знаеш.

Джоузеф погледна настрани.

– Никой не бива да е упоен.

– Това скоро ще свърши. Ние притъпяваме естествения ви страх от непознати и от различното. Предпазваме ви, за да не се нараните, да не убиете нас или вас. Учим ви да правите по-приятни неща.

– Това не е достатъчно!

– Това е началото.

Оолоито на Питър доказа, че оолоите не са безпогрешни. Упоен, Питър беше различен човек. Може би за първи път от пробуждането си той беше спокоен, даже не беше в конфликт със самия себе си, не се опитваше да докаже нищо, шегуваше се с Джийн и с тяхното оолои за ръката си и за сбиването.

По-късно, като чу за това, Лилит се зачуди какво толкова смешно имаше в инцидента. Но направените от оолоите наркотици бяха потентни. Под тяхно влияние Питър можеше да се смее на всичко. Под тяхно влияние той допусна съчетаването и удоволствието. Когато влиянието на наркотика намаля и Питър започна да мисли, той очевидно реши, че е бил унизен и поробен. На него му се струваше, че наркотиците не са по-малко болезнен начин да свикнеш с ужасяващи извънземни, но са начин да го накарат да се обърне срещу себе си, да потъпче достойнството си заради тези чуждоземни перверзии. Човечността му беше осквернена. Мъжествеността му бе отнета.

Оолоито на Питър трябваше да забележи, че в един момент това, което Питър казваше, и изражението, което добиваше, преставаха да бъдат в хармония с езика на тялото му. Сигурно оолоито не знаеше достатъчно за човешките същества, за да се справи с някой като Питър. Беше по-възрастно от Никанж, по-скоро връстник на Кахгаят. Но не беше толкова възприемчиво като тях и вероятно не толкова умно.

Затворено в стаята на Питър, останало насаме само с него, то позволи да бъде атакувано и удряно от юмруците на Питър. За негово нещастие, докато го налагаше с юмруци, Питър улучи чувствително място и с това задейства защитните рефлекси на оолоито. Ужили го смъртоносно, преди да може да се овладее, и той получи гърчове. Свиването на собствените му мускули счупи няколко от костите му, след което Питър изпадна в шок.

Оолоито се опита да му помогне, след като самото то се възстанови от болката, но беше твърде късно. Той беше мъртъв. Оолоито седна до тялото му, пипалата на главата и тялото му се бяха събрали на твърди бучки. Не мърдаше и не говореше. Хладната му плът стана още по-хладна, изглеждаше така, все едно то самото е мъртво, като човека, когото оплакваше.

Нямаше оанкали, които да пазят и наблюдават отгоре. В противен случай Питър можеше и да бъде спасен. Но голямата стая беше пълна с оолои. Какъв беше смисълът от охрана?

Когато едно от другите оолоита забеляза Джийн да стои сама извън входа на запечатаната стая, беше вече твърде късно. Нямаше какво друго да се направи. Изнесоха тялото на Питър и извикаха приятелите на оолоито. То продължи да бъде в състояние на пълно вцепенение.

Джийн, все още леко упоена, уплашена и самотна, се оттегли надалече от създанията, които се бяха струпали в стаята. Тя стоя настрани и гледаше, докато изнасяха тялото. Лилит я забеляза и се доближи до нея, знаеше, че няма с какво да помогне, но се надяваше, че ще може да я успокои.

– Не! – каза Джийн и пристъпи назад към стената. – Махай се!

Лилит въздъхна. Джийн беше изпаднала в продължително състояние на индуцирано от оолоите усамотение. Всички хора, които бяха силно упоени дълго време, изпадаха в това състояние – бяха неспособни да понесат близостта на други освен на своите човешки партньори и на оолоитата, които ги бяха упоили. Нито Лилит, нито Джоузеф бяха изпитали някаква подобна свръхреакция. Лилит беше забелязала единствено увеличената си непоносимост към Кахгаят по времето, когато Никанж започваше да съзрява. В продължение на няколко дни Джоузеф не се отделяше от Лилит и Никанж. След това реакцията му премина. По всичко личеше, че тази на Джийн няма да премине скоро. Какво ли щеше да стане с нея?