Октавия Бътлър - Зора

– Неприятности за кого?– искаше да знае някой.

– Кой, по дяволите, си ти, да ни казваш какви са правата ни? – извика друг.

– Тя каква ти е на теб! – Грегъри използва свободната си ръка, за да го отблъсне от Алисън. – Намери си своя собствена жена!

В този момент Алисън го ухапа. Той я напсува и я удари. Тя изпищя и изви тялото си назад. От носа ѝ потече кръв.

Лилит отиде сред тълпата.

– Спрете – каза тя. – Оставете я.

Но гласът ѝ се загуби сред другите.

– Спрете, по дяволите! – тя извика с глас, който изненада даже самата нея.

Хората около нея замръзнаха и впериха погледи в нея, но групата около Алисън беше прекалено ангажирана, за да я забележи, докато тя не отиде при тях.

Ситуацията напомняше много за онази с Пол Тайтъс.

Тя пристъпи към скупчените хора, които бяха наобиколили Алисън, прекалено разярена, за да се тревожи за тези, които се опитваха да ѝ попречат. Двама от тях хванаха ръцете ѝ. Тя ги отхвърли настрани, без дори да види лицата им. За първи път не я интересуваше какво се е случило с тях. Пещерни хора! Глупаци!

Хвана свободната ръка на Питър в момента, в който той се опита да я удари. Задържа ръката му, стисна я и я изви.

Питър изкрещя и падна на колене, като освободи Алисън от хватката си и моментално забрави за нея. За момент Лилит се загледа в него. Той беше боклук. Човешки боклук. Как беше допуснала грешката да го пробуди? И какво можеше да направи с него сега?

Хвърли го настрани, без да я интересува, че той се блъсна в близката стена.

Другият мъж, Грегъри Себастес, все още не отстъпваше. Кърт стоеше до него и предизвикваше Лилит. Бяха видели какво беше направила с Питър, но явно, не можеха да повярват напълно. Оставиха я да се приближи до тях.

Тя удари Кърт силно в стомаха, той се преви на две и падна на земята.

Грегъри пусна Алисън и се нахвърли върху Лилит.

Тя го хвана в крачка, удари го по главата и той падна на пода в безсъзнание.

Внезапно всичко затихна с изключение на пъшкането на Кърт и стенанията на Питър:

– Ръката ми! Господи, ръката ми!

Лилит погледна към хората от групата на Питър, предизвика ги да я нападнат, даже искаше да го направят. Но сега петима от тях бяха ранени, а Лилит беше незасегната. Даже нейните хора бяха отстъпили назад.

– Тук няма да има изнасилвания – каза тя глухо. После повиши глас. – Никой тук не е нечия собственост. Никой няма право да използва тялото на друг. Няма да има дивашки глупости от рода на „обратно в каменната ера”! – Замълча за момент, за да се успокои. – Продължаваме да се държим човешки. Държим се един към друг като хора и преодоляваме проблемите като хора. Ако има някой, който иска да се държи по-примитивно, ще получи шанс в гората. Ще има предостатъчно място да бяга и да се прави на маймуна.

Тя се обърна и тръгна обратно към стаята си. Тялото ѝ трепереше от гняв и безсилие. Не искаше другите да видят, че трепери. Никога преди не беше стигала толкова близо до това, да изгуби контрол, да убие човек.

Джоузеф тихо изрече името ѝ. Тя се обърна рязко, готова да се бие, после се успокои, щом разпозна гласа. Стоеше, загледана в него, копнееше да е с него, но се сдържаше. Какво ли си мислеше за това, което беше направила?

– Знам, че не заслужават – каза той, – но някои от тях имат нужда от помощ. Ръката на Питър е счупена. Другите... Можеш ли да накараш оанкалите да им помогнат?

Уплашена, тя погледна назад към касапницата, която беше сътворила. Пое дълбоко въздух, успя да успокои треперенето си. След което заговори тихо на оанкали.

– Който е на смяна, моля, елате и прегледайте тези хора. Някои от тях може да са сериозно ранени.

– Не е толкова сериозно – отговори един металически глас. – Тези на пода ще се оправят, без да имат нужда от помощ. Аз съм в контакт с тях през пода.

– Какво ще кажете за този със счупената ръка?

– Ще се погрижим за него. Да го задържим ли?

– Бих предпочела да го задържите. Всъщност не, оставете го при нас. Вече сте заподозрени в убийство.

– Дерик отново заспа.

– Така си и мислех. Какво ще правим с Питър?

– Нищо. Оставете го за известно време да преосмисли поведението си.

– Ахажас?

– Да?

Лилит пак си пое дълбоко въздух.

– Изненадана съм колко ми е приятно да чуя гласа ти.

Нямаше отговор. Нямаше какво повече да се каже.

– Какво каза той? – искаше да знае Джоузеф.

– Тя. Тя каза, че никой не е сериозно ранен. Каза, че оанкалите ще се погрижат за Питър, след като прекара известно време в размисли върху поведението си.