Октавия Бътлър - Зора

– Виктор Доминик – каза Джоузеф. – И Лия, и този мъж, когото тя избра, Беатрис Дуайър и...

– Потенциални съюзници? – попита Лилит.

– Да, и по-добре да побързаме. Тази сутрин видях Беатрис да говори с един от мъжете от другата група.

– Лоялността може да се променя в зависимост от това, кой с кого спи – каза Лилит.

– И какво от това! – сопна се Гейбриъл. – Значи, нямаш доверие на никого? И свършваш бездиханна на пода?

Лилит поклати глава.

– Знам, че трябва да го направим. Глупаво е, нали? Това е като: „Да си поиграем на американци срещу руснаци. Отново”.

– Говори с приятелите ти – каза Гейбриъл. – Може би това не е шоуто, което те са имали предвид. Може би ще ти помогнат да пренапишеш сценария.

Тя го погледна пронизително.

– Наистина ли говориш по този начин?

– Нали въздейства?

Оанкалите не пожелаха да игрят ролята на приятели на Лилит. Когато се затвори в стаята си да говори с тях, те нито се появиха, нито отговориха на повикванията ѝ. Продължаваха да държат Дерик. Лилит си помисли, че вероятно отново е бил приспан.

Нищо от това не я учудваше. Имаше две възможности: или тя щеше да организира хората в тясно сплотена група, или щеше да послужи като изкупителна жерта за друг, който успее да ги организира по-бързо. Никанж и другарите му щяха да ѝ спасят живота, ако се намираше в непосредствена опасност. Но с изключение на това трябваше да се оправя сама.

Но тя имаше способности. Това си мислеха хората за начина, по който тя управляваше стените и летаргичните растения. Питър ван Верден не притежаваше способности. Някои от хората смятаха, че той е причината за изчезването на Дерик, а вероятно и за смъртта му. За щастие, Питър не беше достатъчно красноречив и не особено чаровен, за да прехвърли вината за това върху Лилит – въпреки че се опита.

Успя обаче да обрисува Дерик като герой, мъченик, който е действал за доброто на групата, който поне се е опитал да направи нещо. Какво, по дяволите, правеше Лилит, искаше да знае той. Какво правеше нейната група? Седят със скръстени ръце и говорят празни приказки, чакат похитителите да им кажат какво да правят по-нататък.

Хората, които обичаха действията, заставаха на страната на Питър. Хората като Лия и Рей, Тейт и Гейбриъл, които изчакваха удобния момент, докато получат повече информация или реален шанс да избягат, вземаха страната на Лилит.

Имаше и хора като Беатрис Дуайър, които се страхуваха да правят каквото и да било и които бяха загубили надежда някога да получат шанса да контролират съдбата си. Тези хора вземаха страната на Лилит с надеждата за мир, спокойствие и продължение на живота си. Те искаха просто да бъдат оставени на мира. Така мислеше Лилит. Това беше всичко, което много хора искаха преди войната. И това беше единственото нещо, което не можеха да имат и тогава, и сега.

Независимо от това Лилит прие и тях, а когато пробуди още десет души, използва за помощници само членовете на нейната група. Хората на Питър само стояха отстрани, крещяха и се подиграваха. Новите ги помислиха за размирници.

Вероятно по тази причина Питър реши да впечатли последователите си, като помогне на един от тях да си намери жена сред новите хора.

Жената, Алисън Зийглър, още не си беше избрала мъж, когото да хареса, но още от самото начало беше минала на страната на Лилит. Тя извика името ѝ, когато Питър и новият мъж, Грегъри Себастес, започнаха да я влачат към стаята на Грегъри.

Лилит, която беше сама в стаята си, се намръщи, не беше сигурна какво беше това. Поредното сбиване?

Остави купчината досиета, които преглеждаше в търсене на още няколко съюзници. Излезе и веднага видя какво става. Двама мъже държаха една жена, която се опитваше да се освободи. Достъпът им към спалните беше блокиран от хората на Лилит, които бяха застанали на пътя им. А няколко души от групата на Питър се бяха запречили пред хората от групата на Лилит и те не можеха да стигнат до жената.

Безизходна ситуация, потенциално смъртоносна.

– За какво, по дяволите, се пази? – искаше да знае Джийн. – Нейно задължение е да се събере с някого. Не са останали много от нас.

– Мое задължение е да разбера къде съм и как мога да се освободя – извика Алисън. – Ти може да искаш да дадеш на този, който ни държи затворници, човешко бебе, но аз не искам!

– Ние се събираме по двойки – изрева Кърт, заглушавайки я. – Един мъж, една жена. Никой няма право на въздържание. Това причинява неприятности.