Октавия Бътлър - Зора

Тя въздъхна. Беше му казано, че шкафовете се презареждат автоматично. Още едно нещо, на което той бе предпочел да не вярва.

– Те не са марсианци – каза тя.

Той изкриви устата си в нещо, наподобяващо усмивка.

– Знаех си. Никога не съм вярвал на приказките ти.

– Те са от друга слънчева система – каза тя. – Не знам коя. Това няма значение. Напуснали са я толкова отдавна, че дори не знаят дали още съществува.

Той я напсува и се обърна.

– Какво ще стане сега? – попита друг глас.

Лилит се огледа, видя Селин и въздъхна. Където и да отидеше Кърт, Селин винаги се спотайваше наблизо. Лилит ги беше подбрала много добре. Пасваха си идеално, почти като нея и Джоузеф.

– Не знам – каза тя. – Оанкалите няма да го оставят да се нарани, но не знам дали ще го върнат обратно тук.

Джоузеф дойде бързо при нея, видимо притеснен. Очевидно някой беше отишъл до стаята му и му беше казал какво става.

– Всичко е наред – каза тя. – Дерик отиде да търси оанкалите.

Тя сви рамене при вида на тревогата в очите му.

– Надявам се да го изпратят обратно или те самите да го върнат. Тези хора трябва да ги видят с очите си.

– Това може да предизвика паника – прошепна той.

– Не ме интересува. Ще се оправят. Но ако продължават да правят глупави неща като това, най-нак-рая ще стане нещо лошо.

Дерик не беше изпратен обратно.

Най-накрая даже Питър и Джийн не се възпротивиха, когато Лилит отиде до стената и отвори всеки един шкаф, за да докаже, че Дерик не се е задушил вътре. Трябваше да отвори всеки един шкаф от тези, които той вероятно беше използвал, защото никой от останалите хора не можеше да посочи точния шкаф на високата и дълга немаркирана стена. В началото Лилит беше изненадана от способността си да намира лесно и точно всеки един шкаф. Щом ги отвореше веднъж, тя запомняше разстоянието до тях от пода и от тавана, от лявата и дясната стена. Някои хора намираха тази способност за подозрителна.

Някои хора намираха всичко, свързано с нея, за подозрително.

– Какво стана с Дерик! – тросна се Джийн Пелерин.

– Направи нещо много глупаво – каза ѝ Лилит. – И ти ме държеше през това време, така че да не мога да го спра.

Джийн се отдръпна малко и попита на висок глас:

– Какво стана с него?

– Не знам.

– Лъжкиня! – Тонът на гласа ѝ отново се повиши. – Какво му направиха твоите приятели? Убиха ли го?

– Каквото и да се е случило с него, част от вината е твоя – каза Лилит. – Сега се оправяй с това.

Тя се огледа наоколо в останалите виновни за инцидента. Джийн никога не правеше оплакванията си насаме. Винаги трябваше да има публика.

Лилит се обърна и отиде в стаята си. Беше на път да се затвори вътре, когато Тейт и Джоузеф се присъединиха към нея. След секунда ги последва и Гейбриъл. Седна на ръба на масата ѝ и се обърна с лице към нея.

– Губиш – каза той без никаква емоция в гласа.

– Ти губиш – възрази тя. – Ако загубя аз, всички губят.

– Затова сме тук.

– Ако имате някаква идея, готова съм да ви слушам.

– Изнеси по-добро представление. Накарай приятелите ти да ти помогнат да ги впечатлиш.

– Моите приятели?

– Виж. Не ме интересува. Ти казваш, че са извънземни. Добре. Извънземни са. Какво ще постигнат, ако онези копелета отвън те убият?

– Съгласна съм. Надявах се, че ще изпратят обрат-но Дерик. Те все още могат да го направят. Но ужасно закъсняват.

– Джо казва, че можеш да говориш с тях.

Тя се обърна да изгледа Джоузеф, измамена и шокирана.

– Враговете ти си събират съюзници – каза той. – Защо трябва да си сама?

Тя се обърна към Тейт и жената повдигна рамене.

– Тези хора там са пълни задници – каза тя. – Ако някой от тях имаше мозък, щяха да млъкнат и да си отворят очите и ушите, докато добият представа какво наистина се случва.

– Това е, на което се надявах аз – каза Лилит. – Не го очаквах, но се надявах.

– Това са уплашени хора, които си търсят Спасител – каза Гейбриъл.– На тях не им трябват причина, логика или твоите надежди и очаквания. Те искат Мойсей или някой, който да дойде и да ги поведе обратно към света, който разбират.

– Ван Верден не може да направи това – каза Лилит.

– Разбира се, че не може. Но точно в този момент те мислят, че може. След това той ще им каже, че единственият начин да се измъкнат от тук е да те бият, докато кажеш всичките си тайни. Твърдят, че знаеш пътя, който извежда навън. Когато стане ясно, че не го знаеш, ще си мъртва.

Дали наистина? Той нямаше никаква представа колко дълго време щеше да е нужно, за да я измъчат до смърт. Нея и Джоузеф. Тя го изгледа с мътен поглед.