Октавия Бътлър - Зора

– Той може... – тя се насили да изговори мисълта си. – Може да не иска да има нищо общо с мен, щом разбере какво съм ти помогнала да направиш с него.

– Ще бъде ядосан и изплашен, ще чака с нетърпение следващия път, но заедно с това ще е твърдо решен да направи така, че да няма следващ път. Казах ти, този го познавам.

– Откъде го познаваш толкова добре? Какво си правил с него преди?

Главата и цялото му тяло се изгладиха, така че даже със сетивните пипала то заприлича на слабо, неокосмено, безполово човешко същество.

– Джоузеф беше обект на едно от първите ми самостоятелни изследвания като зряло оолои – каза то. – Тогава вече те познавах и се заех да намеря партньор за теб. Не някой като Пол Тайтъс, а човек, който ти ще харесаш. И който ще хареса теб. Изследвах записите от паметта на хиляди мъже. Самият той можеше да бъде обучен за родител на друга група, но когато показах на другите оолои колко много прилича на теб, те се съгласиха, че трябва да сте заедно.

– Ти... ти си го избрал за мен?

– Аз ви предоставих един на друг. Вие двамата нап-равихте избора си сами.

Хората се бяха събрали – бяха мълчаливи и не прик-риваха враждебността си, когато Лилит ги извика да ядат. Повечето вече бяха отвън и я чакаха навъсени, нетърпеливи и гладни. Лилит не обърна внимание на раздразнението им.

– Беше крайно време – измърмори Питър ван Верден, докато тя отваряше различни шкафове и хората започнаха да се приближават и да вземат храна.

Това беше мъжът, който настояваше, че тя не е човешко същество, спомни си Лилит.

– Ако си приключила с чукането де... – добави Джийн Пелерин.

Лилит се обърна към нея и успя да огледа натъртеното ѝ и подуто лице, преди Джийн да се извърне нас-трани.

Търсят си белята. Само те двамата се проявяват засега. Колко дълго ще продължи?

– Утре ще пробудя още десет души – каза тя, преди още някой да си беше тръгнал. – Вие всички ще помагате, по единично или по двойки.

Тя се движеше покрай стената с храната и автоматично чертаеше с пръсти около кръговите отвори на шкафовете, за да ги държи отворени, докато хората изберат това, което искат. Даже и най-новите бяха свикнали с това, но Гейбриъл Риналди се оплака.

– Нелепо е да правиш това непрекъснато, Лилит. Направи така, че да стоят отворени.

– Това е идеята – каза тя. – Те стоят отворени за две-три минути и после се затварят, ако не ги докосна.

Тя спря, взе последната паница с горещ лютив боб от шкафа и го остави да се затвори. Шкафът нямаше да започне да се самозарежда, докато стената не се запечата. Остави боба настрана за по-късно. Хората седяха на пода и се хранеха от чинии, които можеше да се ядат. Храненето заедно действаше успокояващо – едно от малкото им утешения. Сядаха по групи и хората говореха тихо помежду си. Лилит вземаше плодове за себе си, когато Питър се обади от една от групите наблизо. В групата му бяха Джийн, Кърт Лор и Селин Айвърс.

– Ако ме питаш, стените нарочно са направени така, че да не мислим за това, какво можем да сторим на нашата надзирателка – каза Питър.

Лилит изчака, чудеше се дали някой ще я защити. Никой не го направи, но сред останалите групи се възцари мълчание.

Тя си пое дълбоко въздух и отиде до групата на Питър.

– Нещата могат да се променят – каза тихо. – Може да настроиш всички тук срещу мен. Така ще се проваля.

Леко повиши гласа си, въпреки че и спокойният ѝ тон беше оказал въздействие.

– Това означава, че ще бъдете върнати в състояние на летаргия, така че да бъдете разделени и после подложени на всичко това отново, но с други хора – тя млъкна за момент. – Ако това искаш – да те приспят, да започнеш всичко отново с други хора, без значение колко време ще отнеме, продължавай. Може и да успееш.

Тя го остави, взе храната си и се присъедини към Тейт, Гейбриъл и Лия.

– Не беше зле – каза Тейт, когато хората продължиха с разговорите си. – Ясно предупреждение към всички. Крайно време беше.

– Няма да помогне – каза Лия. – Тези хора не се поз-нават. Какво ги интересува, че ще трябва да започнат отначало?

– Интересува ги – каза Гейбриъл.

Даже и с тъмночерната си брада той беше един от най-красивите мъже, които Лилит някога беше виждала. Той продължаваше да спи изключително само с Тейт. Лилит го харесваше, но съзнаваше, че той не ѝ вярва напълно. Разбираше го по изражението му, когато понякога го хванеше, че я гледа. Въпреки това той не искаше да подлага на изпитание благоразположението ѝ – пазеше възможностите си отворени.