Октавия Бътлър - Зора

– Трябва да стоиш с мен – каза то с тон, който ѝ напомни за майка, която гълчи петгодишното си дете.

„Това – помисли си тя – напълно отговаряше на нейния ранг в семейството му.“

След този инцидент тя се измъкваше при всеки удобен случай. Или щяха да я накажат и затворят, или не.

Нищо не ѝ направиха. Никанж, изглежда, свикна с нейните излизания. Престана да изскача до нея броени минути след като беше избягала. Изглежда, че беше склонен от време на време да ѝ позволява да изчезва за час-два. Започна да носи храна със себе си, като заделяше леснопреносими неща – пикантен задушен ориз с много подправки, завит в тънки листа от ядивен високопротеинов материал, ядки, плодове или куатасаяша – лютивата, сиреноподобна храна на оанкалите, за която Кахгаят твърдеше, че е безопасна. Никанж изрази одоб-рението си за нейното скитане, като я посъветва да заравя всичката неизядена храна, която не иска да носи. „Дай я на кораба” – такъв му беше съветът.

Правеше торба от излишното си яке и слагаше храната в него, после се разхождаше сама, ядеше и разсъждаваше. Не намираше никакво успокоение в това, да е сама с мислите и спомените си, но по някакъв начин илюзията за свобода намаляваше отчаянието ѝ.

Някои оанкали се опитваха да я заприказват, но тя не знаеше достатъчно добре езика, за да може да води нормален разговор. Дори да ѝ говореха бавно, тя не можеше да разбере думи, които се предполагаше да знае и за които се сещаше броени секунди след като разговорът приключи. Повечето пъти се стигаше до това, да използва жестове, което не помагаше особено и я караше да се чувства глупаво. Успяваше да комуникира успешно с непознати само когато се загубеше и се налагаше да ги моли за помощ.

Никанж ѝ каза, че ако не може да намери пътя за къщи, трябва да се обърне към най-близкия възрастен оанкали и да произнесе името си по следния начин: Докаалтедийнждаялилит ека Кахгаят аж Динсо. Сричката до като представка означаваше осиновен не-оанкали. Каал беше означението на роднинската група. Следваха имената на Тедийн и Ждая, като името на Ждая беше последно, защото той я беше довел в семейството си. Ека означаваше дете. Малко дете, което още няма изразен пол, както младите оанкали нямаха пол. Лилит прие това определение с надежда. Несъмнено деца без пол не участваха в експерименти с размножаване. След това идваше името на Кахгаят. В края на краищата то беше третият ѝ „родител”. Най-отзад стоеше името, което определяше нейния разменен статус. Групата Динсо щеше да остане на Земята, членовете ѝ щяха да се променят, като заемат част от генетичното нас-ледство на човечеството, и в същото време щяха да разпространят собствените си гени като вирус сред неохотните човешки същества... Динсо. Това не беше фамилно име. Това беше ужасно обещание, заплаха.

И все пак където и да изречеше това дълго име, оанкалите веднага разбираха не само коя е, но и къде трябва да отиде и ѝ посочваха пътя за „къщи”. Тя не им беше особено благодарна.

По време на една от самотните си разходки тя чу двама оанкали да използват една от думите си, с която наричаха човеците – кайзиди. Тя забави крачка, за да чуе за какво си говорят. Помисли, че говорят за нея. Често си въобразяваше, че хората, сред които се разхождаше, говорят за нея като за някакво необикновено животно. Тези двамата оправдаха страховете ѝ, като млъкнаха веднага щом тя се приближи, и продължиха разговора си мълчаливо, като се докосваха един друг с пипалата на главите си. Почти беше забравила за тази случка, когато чу група оанкали от същия район пак да говорят за кайзиди, и по-конкретно за мъж, когото те наричаха Фукумото.

Веднага щом приближи, отново всички млъкнаха. Тя остана на мястото си и се опита да ги подслуша, като се скри зад едно псевдодърво, но в момента, в който го направи, разговорът между оанкалите замлъкна. Слухът им, особено когато се концентрираха, беше изключително добър. В началото Никанж се оплакваше, че сърцето ѝ бие много шумно.

Продължи по пътя си, засрамена, че са я хванали да подслушва. Всъщност нямаше смисъл да се срамува. Тя беше пленница. Добрите ѝ обноски нямаше да променят нищо в случая.

И къде беше Фукумото?

Тя повтори наум това, което беше запомнила от дочутите откъслечни фрази. Фукумото беше свързан с родовата група Тей, които също спадаха към хората Динсо. Знаеше приблизително къде се намира районът, където живееха те, въпреки че никога не беше ходила там.

Защо оанкалите от Каал ще си говорят за човек от Тей? Какво беше направил Фукумото и как можеше да се добере до него?