Октавия Бътлър - Зора

– Научи езика ни. Когато си готова, един от нас ще те запознае с някого, който като Фукумото е избрал да живее и умре сред нас пред това, да се върне на Земята.

– Искаш да кажеш, че Фукумото е избрал...

– Ти нищо не знаеш – каза оолоито. – Ела. Ще те заведа вкъщи и ще говоря с Никанж за теб.

Тя отговори бързо:

– Никанж не знаеше къде отивам. Може би точно сега ме търси.

– Не, не те търси. Аз те търсех. Ела.

Кахгаят я отведе през подземен тунел под един хълм до по-ниското ниво на кораба. После ѝ заповяда да се качи на един плосък и бавен транспортьор. Тя си помисли, че ако тръгне да бяга, сигурно ще го изпревари, но транспортьорът ги закара до дома ѝ учудващо бързо, като мина по по-пряк път от този, който тя беше избрала.

Кахгаят не ѝ проговори през целия път. Тя имаше чувството, че беше ядосан, но от това не ѝ пукаше. Само се надяваше да не е много ядосан на Никанж. Беше допуснала възможността, че може да бъде наказана по някакъв начин заради посещението си в Тей, но не искаше да създава неприятности на Никанж.

Още щом стигнаха до дома ѝ, Кахгаят отведе Никанж в стаята, която деляха, а нея я оставиха в помещението, което тя считаше за трапезария. Ждая и Тедийн бяха там и този път ядяха оанкали храна, приготвена от растения, които щяха да са отровни за нея.

Тя приседна тихо и след малко Ждая ѝ донесе ядки, плодове и някаква оанкали храна, която имаше едва доловим вкус и консистенция като на месо, но беше приготвена от растения.

– Големи неприятности ли съм забъркала? – попита тя, докато той ѝ подаваше храната.

Пипалата му се изгладиха.

– Не, Лилит.

Тя се намръщи.

– Останах с впечатление, че Кахгаят е ядосан.

В този момент гладките му пипала приеха формата на несъразмерни възли.

– Това не беше точно гняв. Кахгаят беше притеснен за Никанж.

– Защото съм отишла до Тей?

– Не – възлите станаха още по-големи и грозни. – Защото това е неприятен момент за него и за теб. Никанж искаше да те провери и ти се провали.

– Какво?

Тедийн изговори нещо много бързо на неразбираем оанкали и Ждая ѝ отговори. Двамата разговаряха няколко минути. След което Тедийн каза на Лилит на английски:

– Кахгаят трябва да учи... дете от същия пол. Разбираш ли?

– И аз съм част от урока? – отговори горчиво Лилит.

– Никанж или Кахгаят – каза Тедийн тихо.

Лилит замръзна и погледна Ждая в очакване на обяснение.

– Иска да каже, че ако ти и Никанж не бяхте събрани, за да се учите един от друг, то теб щеше да те учи Кахгаят.

Лилит потрепери.

– За бога – прошепна тя. И секунди по-късно каза: – Защо не можеше да си ти?

– Обикновено оолоите се занимават с обучението на нови видове.

– Защо? Ако трябва да бъда обучавана, бих предпочела да го правиш ти.

Пипалата на главата му се изгладиха.

– Харесваш него... или Кахгаят? – попита Тедийн.

Нейният английски, който тя почти не практикуваше и беше научила само от слушане, беше много по-добър от оанкалския на Лилит.

– Не искам да обиждам никого, но предпочитам Ждая.

– Добре – каза Тедийн, докато пипалата на главата ѝ се изгладиха, въпреки че Лилит не разбираше защо. – Харесваш повече Ждая или Никанж?

Лилит отвори уста, за да отговори, но после се поколеба. Ждая я беше оставил на Никанж за толкова дълго време и без съмнение го беше направил преднамерено. А Никанж – Никанж беше трогателен, може би защото беше дете. Не беше отговорен за съдбата на останките от човечеството. Просто се опитваше да прави това, което възрастните наоколо му казваха. И двамата бяха жертви.

Не, то не беше жертва. Беше просто дете, и то затрогващо. И тя го харесваше, въпреки себе си.

– Разбираш ли? – попита Тедийн.

Беше станала цялата гладка.

– Разбирам – пое си дълбоко въздух. – Виждам, че всички, включително и Никанж, искат от мен да харесвам Никанж. Ако е така, вие печелите. Харесвам го.

Обърна се към Ждая.

– Ама вие сте адски манипулативни хора.

Ждая се концентрира върху храната.

– Толкова ли много ви бях в тежест? – пoпита тя.

Той не отговори.

– Би ли ми помогнал поне за едно?

Той насочи някои от пипалата си към нея.

– Какво искаш?

– Неща за писане. Хартия. Химикалки или моливи – каквото имате.

– Не.

Отказът му не подлежеше на обсъждане. Беше част от семейната конспирация да я държат невежа, докато се опитват колкото се може по-упорито да я образоват. Безумие.

Разтвори ръце пред себе си и поклати глава: Защо?