Октавия Бътлър - Зора

– Питай Никанж.

– Вече го питах. Не иска да ми каже.

– Може би ще ти каже сега. Приключи ли с яденето?

– Да, предостатъчно беше – във всяко отношение.

– Ела. Ще отворя една от стените.

Тя стана от платформата, на която седеше, и го последва.

– Никанж може да ти помогне да запомняш неща, без да ги записваш – каза ѝ той, докато докосна стената с няколко от пипалата на главата си.

– Как?

– Попитай го.

Тя премина през отвора веднага щом стана достатъчно широк, и разбра, че се е натрапила на двете оолоита, които не си направиха труда да я забележат, ако не се броеше инстинктивното насочване на няколко от пипалата им към нея. Говореха и се караха на много бърз оанкали. Без съмнение тя беше причината за техния спор.

Погледна назад с надеждата, че ще може да се върне обратно през отвора на стената и да ги остави насаме. По-късно едното от тях можеше просто да ѝ каже какво са решили. Не си представяше, че ще е нещо, което тя да очаква с нетърпение да чуе. Но стената се беше затворила необичайно бързо.

По всичко личеше, че Никанж се справя добре с нападките. В един момент кимна към нея с остро движение на пипалата на главата си. Тя се премести и застана до него, готова да го подкрепи срещу обвиненията на Кахгаят.

Кахгаят спря да говори и я погледна.

– Ти не разбра нищо от това, нали? – попита я на английски.

– Не – призна си тя.

– Сега разбираш ли ме? – попита то на бавен оанкали.

– Да.

Кахгаят се обърна към Никанж и започна да говори много бързо. Тя се напрегна, за да разбере какво си говорят, и ѝ се счу, че казват нещо като: Сега поне знаем, че е способна да научава неща.

– Щях да ги научавам още по-бързо, ако имах хартия и молив – каза тя. – Но с тях и без тях, мога да ви кажа какво мисля за вас на който и да е от трите човешки езика, които знам!

Кахгаят не каза нищо известно време. Най-накрая се обърна, отвори една от стените и напусна стаята.

Когато стената се затвори, Никанж легна на леглото, сложи ръце върху гърдите си и се прегърна.

– Добре ли си? – попита тя.

– Кои са другите два езика? – попита то.

Тя се усмихна.

– Испански и немски. Можех да говоря на немски. Все още си спомням няколко псувни.

– Не го знаеш... добре?

– Знам добре испански.

– А защо не немски?

– Защото са минали много години, откакто го учих и го говорих – много години преди войната, искам да кажа. Ние, хората... ако не използваме един език дълго време, го забравяме.

– Не. Не го забравяте.

Тя погледна към леко набръчканите му пипала и си помисли, че не изглежда щастливо. Безпокоеше го неумението ѝ да научи нещата бързо и после да не ги забравя.

– Ще ми позволите ли да имам материали за писане? – попита тя.

– Не. Ще го направим по нашия начин. Не по твоя.

– Трябва да се направи по начин, който ще даде резултат. Но какво ме засяга. Щом искате да си загубите времето, за да ме научите на всичко, давайте.

– Аз не искам.

Тя сви рамене, без да я е грижа дали е пропуснало жеста, или не го е разбрало.

– Ооан е недоволен от мен, Лилит, не от теб.

– Това е заради мен. Защото не възприемам достатъчно бързо.

– Не. Защото... защото не те уча по начина, по който то мисли, че трябва да го правя. Страхува се за мен.

– Страхува се... Защо?

– Ела тук. Седни. Ще ти кажа.

Тя отново сви рамене и седна до него.

– Аз раста – каза ѝ то. Ооан иска да побързам, за да ти бъде дадена работата, която трябва да свършиш, a аз трябва да почна да се съвкупявам.

– Искаш да кажеш, че колкото по-бързо ме обучиш, толкова по-скоро ще можеш да започнеш да се съвкупяваш?

– Да. Докато не те обуча и не покажа, че си способна, няма да ме одобрят за това.

Ето какво било. Тя не беше просто тяхното опитно животно. Тя беше по един определен начин, който не разбираше, неговото последно изпитание. Въздъхна и поклати глава.

– Ти ли ме поиска, Никанж, или бяхме натрапени един на друг?

Никанж не каза нищо. Сгъна една от ръцете си по начин, който беше естествен за него, но който все още я стряскаше, и разтърка подмишницата си. Тя наклони главата си на една страна, за да види мястото, което разтри.

– Кога се появяват сетивните ти пипала, преди или след периода на размножаването? – попита тя.

– Ще се появят скоро, независимо от това, дали ще започна да се размножавам, или не.

– Не трябва ли да се появят, след като си намериш партньор?

– Партньорите предпочитат те да се появят след това. Мъжките и женските съзряват по-бързо от оолоите. Те обичат да чувстват... как да го кажа? Че са помогнали на техните оолои да приключат с детс-твото.