Октавия Бътлър - Зора

Тя застана неподвижно, вече наистина изплашена.

– Никой няма да те пипне без твое съгласие – каза той. – И аз ще остана с теб колкото искаш.

Успокои се от думите му и се почувства засрамена, че е имала нужда от успокояване. Как така беше станала толкова зависима от него? Поклати глава. Отговорът беше очевиден. Той искаше тя да е зависима. Това беше причината да бъде държана в изолация от нейния вид толкова дълго. Трябваше да е зависима от оанкалите, зависима и доверчива. Майната му на това!

– Кажи ми какво искате от мен – каза тя настоятелно. – И какво искате от моите хора.

Пипалата му се стрелнаха към нея, за да проверят.

– Вече ти казах много неща.

– Кажи ми цената, Ждая. Какво искате? Какво ще вземете от нас в замяна на това, че сте ни спасили живота.

Пипалата му увиснаха и той изглеждаше почти комично. Лилит не го намери за смешно.

– Ти ще живееш. Твоите хора ще живеят. Ще имате вашия свят отново. Вече притежаваме почти всичко, което сме искали от вас. По-специално твоя тумор.

– Какво?

– Оолоите са силно заинтригувани от него. Подсказва способности, които никога преди не сме можели да разменяме.

– Способности? В рака?

– Да. Оолоите виждат голям потенциал в него, така че сделката беше полезна.

– Радвам се. Когато те попитах в началото, каза, че... се разменяте.

– Да. Разменяме нашата същност. Нашият генетичен материал за вашия.

Лилит сви вежди, после поклати главата.

– Как? Искам да кажа, нали не говориш за кръстосване?

– Разбира се, че не. – Пипалата му се изгладиха. – Правим това, което вие наричате генно инженерство. Знаем, че сте започнали да се занимавате с това, но то ви е чуждо. Ние го правим естествено. И трябва да го правим. Това ни подновява, позволява ни да оцеляваме като еволюиращи видове, защото иначе ще закърнеем и ще изчезнем.

– Ние го правим по естествен начин – каза тя предпазливо. – Половото размножаване...

– При нас оолоите правят това. Те имат специални органи. Могат да го направят и с вас – ще ви осигурят добра, жизнеспособна комбинация от гени, но ще го направят много по-изтънчено от която и да е човешка двойка. Ние не сме йерархично общество. Никога не сме били. Но сме изключително ненаситни. Ние усвояваме нов живот – търсим го, разследваме го, манипулираме го, категоризираме го, използваме го. Неудържимият стремеж да правим това е заложен у нас по генетичен път чрез миниатюрно ядро, което се съдържа във всяка една наша клетка – малка органела във всички клетки на тялото ни. Разбираш ли ме?

– Разбирам думите ти. Значението им обаче... ми е толкова чуждо, колкото си ми чужд и ти.

– И ние в началото така възприемахме вашия стремеж към йерархичност. – Той се замисли. – Едно от значенията на думата оанкали е търговец на гени. За нас тази органела изразява всичко – нашата същност, нашия произход. Благодарение на нея оолоите са в състояние да възприемат структурата на ДНК и да я манипулират с такава прецизна точност.

– И те правят това... вътре в телата си?

– Да.

– И сега правят нещо с раковите клетки вътре в телата си?

– Да, експериментират с тях.

– Това... не е никак безопасно.

– В момента те са като деца, говорят и обсъждат възможности.

– Какви възможности?

– Възпроизвеждане на загубени крайници. По-голяма податливост към промяна. Външният вид на бъдещите оанкали няма да е толкова ужасяващ за потенциалните им разменни партньори, ако те са в състояние да се променят, така че да изглеждат като тях. Даже се говори за увеличаване на продължителността на живота, въпреки че съотнесено към това, което е нормално за вас, ние и сега имаме много дълъг живот.

– И всичко това ще го извлекат от рака?

– Може би. Ние се вслушваме в оолоите, когато престанат да говорят толкова много. Тогава разбираме какво ще бъде следващото ни поколение.

– Оставяте всичко на тях? Те ли решават?

– Те ни показват различните варианти, които са минали през тестове. Всички заедно решаваме.

Той се опита да я насочи към дърветата, където живееше семейството му, но тя се дръпна назад.

– Има нещо, което първо трябва да си изясня – каза тя. – Вие наричате това размяна. Взели сте нещо от нас, което е ценно, и в замяна ни връщате нашия свят. Това ли е? Взели ли сте от нас всичко, което сте искали?

– Знаеш, че не е така – каза той тихо. – За толкова много неща досега се досети сама.

Тя чакаше той да довърши мисълта си, докато го гледаше втренчено.

– Твоите хора ще се променят. Децата ви ще приличат повече на нас, а нашите новородени повече на вас. Склонността ви към йерархичност ще бъде изменена и ако разберем как да регенерираме крайниците си или да променяме формата на телата си, ще предадем тези способности и на вас. Това е част от сделката. Трябваше да го направим отдавна.