Майкъл Скот: Чародейката

— Докторът никога не е заслужавал милосърдие. Той е човекът, убил хиляди, докато търсеше Сборника; човекът, чиято амбиция унищожи цели нации. Той е човекът, който би убил и двама ви, без изобщо да се замисли. Трябва да помниш, Софи, че не всички чудовища имат звероподобен облик. Не си хаби състраданието за такива като Джон Дий.

Докато жената говореше, Софи улови трепкащи отсенки от спомените на Вещицата от Ендор за двойката, известна като Изида и Озирис. Вещицата презираше и двамата.

С титанично усилие Дий вдигна лявата си ръка към господарите си.

— Служих ви в продължение на векове… — изграчи той. Това го изтощи и Магьосника рухна обратно на тревата. Сбръчканата му кожа се бе изопнала по главата, очертавайки черепа отдолу.

Изида не му обърна внимание. Погледна към Вирджиния Деър, която бе останала неподвижна през цялото това време.

— Безсмъртна, светът скоро ще се промени до неузнаваемост. Онези, които не са с нас, са против нас. А онези, които са против нас, ще умрат. С кого си ти, Вирджиния Деър?

Жената се изправи грациозно и небрежно завъртя дървената флейта в лявата си ръка, при което във въздуха затрептя самотна нота.

— Докторът ми обеща свят — каза тя. — А вие какво предлагате?

Изида се размърда и слънчевата светлина проблесна ярко върху бронята й.

— Да не би да се опитваш да се пазариш с нас? — Гласът на Древната започна да се повишава. — Не си в положение да преговаряш!

Деър завъртя отново дървената флейта и въздухът затрептя от пронизителен неземен звук. Навсякъде около тях стъклените цветя се пръснаха на сол.

— Аз не съм Дий — рече ледено Вирджиния. — Нито ви харесвам, нито ви уважавам. И със сигурност не ме е страх от вас. — Тя килна глава на една страна, местейки поглед от Изида към Озирис. — А не бива да забравяте какво стана с последния Древен, който ме заплаши.

— Можеш да си получиш света — каза бързо Озирис, като посегна да сложи ръка на рамото на жена си.

— Кой свят?

— Който пожелаеш — отвърна той и на лицето му се появи крива усмивка. — Ще имаме нужда от заместник на Дий.

Вирджиния Деър изящно прекрачи хъхрещия старец.

— Ще го направя. Поне временно — добави тя.

— Временно ли? — Озирис се усмихна.

— Докато си получа света.

— Ще си го получиш.

— Тогава всичко между нас приключва и никога повече няма да ви виждам, нито пък ще ме безпокоите.

— Имаш думата ни.

Изида и Озирис се обърнаха към близнаците и отново протегнаха ръце, но нито Софи, нито Джош понечиха да ги хванат.

— Елате — призова ги Изида с оттенък на нетърпение в гласа, който я караше да звучи като онази Сара Нюман, която познаваха. — Трябва да вървим. Има много неща за вършене.

Нито един от близнаците не помръдна.

— Имаме нужда от някои отговори — рече предизвикателно Джош. — Не може просто да очаквате от нас да…

— Ще отговорим на всичките ви въпроси, обещавам — прекъсна го Изида. После се извърна и топлотата в гласа й изчезна. — Сега трябва да вървим.

Вирджиния Деър се канеше да мине покрай близнаците, когато спря и погледна към Джош.

— Щом Изида и Озирис са ваши родители… тогава вие какви сте? — попита тя. Хвърли поглед през рамо към Дий, а после се обърна и тръгна към кристалния кораб.

Софи погледна към брат си.

— Джош… — започна тя.

— Нямам идея какво става, сестричке — каза той, отговаряйки на неизречения й въпрос.

Суха, дрезгава кашлица привлече вниманието им обратно към Дий. Макар че слънцето пламтеше ярко в небето, старецът се бе свил на кълбо и трепереше, увил ръце около тялото си, за да се стопли. Чуваше се как зъбите му тракат. Без да каже и дума, Софи свали червения си анорак и го подаде на брат си. Той се взря в него за секунда, после кимна и пристъпи напред, за да коленичи до Дий. Нежно загърна анорака около Магьосника и го нагласи около рамената му. Дий кимна благодарно, белите му очи се навлажниха от чувства и той стисна здраво анорака.

— Съжалявам — каза Джош. Знаеше какъв е Дий и на какво е способен, но никой не заслужаваше да умре по този начин. Погледна през рамо. Изида и Озирис се качваха във виманата.

— Не можете просто да го оставите тук — извика той.

— Защо? Да не предпочиташ да го убия, Джош? — попита със смях Озирис. — Това ли искаш? Това ли искаш, Дий? Мога да те убия веднага.

— Не — казаха едновременно Джош и Дий.

— Неговите четиристотин и осемдесет години го застигат, това е всичко. Скоро ще умре от естествена смърт.

— Това е жестоко — каза Софи.