Мишел Зинк - Огненият кръг

Това не допринася с нищо към объркването, проникнало в душата ми в мига, в който се събудих, защото е очевидно, че Димитри е същият човек, който е бил винаги, и през по-голямата част от деня аз се мъча да се отърся от спомена за познатото лице, превърнало се в ужасяващия лик на Звяра.

Малко след като спираме, за да закусим, аз усещам, че сме близо до Ейвбъри. Костите ми започват леко да вибрират, сякаш в потвърждение, вибрацията нараства и се превръща в бръмчене, щом печалните сиви камъни, изправени като стражи в концентрични кръгове, най-после се появяват пред погледа ми. Белегът на китката ми се надига и дълбоко пулсира, и аз поглеждам към медальона, чувствайки притеглянето на свещеното място откъм центъра на Йоргуманда.

На няколко пъти спираме сред дърветата и се оглеждаме за някой знак, че Пазителите са били тук преди нас. През това време аз усещам привличането на Ейвбъри все по-силно. С неимоверни усилия на волята се възпирам да не се втурна напред.

Най-после се отправяме към малка къща близо до центъра на местността.

Утробата на змията.

Наоколо всичко е спокойно, но в това спокойствие аз не разпознавам покоя на приближаващия край, а по-скоро началото на края.

Едва сме доближили до къщата, а вратата се отваря. Сърцето ми подскача, когато на прага застава Гарет. Само след миг зад него се появява и Бриджид, която бърше ръце в престилката, завързана на кръста й. Тя нетърпеливо ни маха с ръка, а на лицето й сияе лъчезарна усмивка.

— Лия! — Тя излиза навън, преди да сме спрели напълно. — Толкова се притеснявах!

— Предполагам, че сме в безопасност? — обръща се Димитри към Гарет.

Гарет кима с глава.

— Няма друг освен нас. Влезте вътре. Ще ви приготвим нещо за ядене и всичко ще ви разкажем.

Димитри се извръща на седлото към мен. Знам, гледа да е наблизо, та да не би да имам нужда от помощта му, но съм му благодарна, че не ми я предлага. При цялата си умора имам нужда да се чувствам способна да ръководя дребните неща, които трябва да се свършат през деня.

Слизам от коня и отново поглеждам към Бриджид, защото забелязвам тревожния й поглед върху себе си. Старая се да стоя по-изправена и да се усмихвам по-непринудено, щом срещна очите й.

— Би било чудесно да похапнем. И да има малко вода да се измием, ако е възможно.

Останалите слизат от конете си зад мен, Едмънд помага на леля Върджиния и Бриджид ни въвежда в къщата, а мъжете отиват да се погрижат за конете.

Вътре е тясно и тъмно, но не и неприятно. Минаваме покрай една стая, която прилича на гостна, и Бриджид ни води към проста тясна стълба в средата на къщата. Качваме се горе и на нас с леля Върджиния ни дават отделни стаи. Луиса изразява желание да спи в едно помещение със Соня, а Бриджид любезно повежда Хелене към стаята, където ще бъдат заедно. Разбираме се да се измием и преоблечем, а после отново да се видим с Бриджид в малката кухня на долния етаж.

Половин час по-късно намирам ключовете, седнали около простичка дъсчена маса, Бриджид тъкмо им налива чай.

— Къде е леля Върджиния? — питам аз и сядам до Соня.

— Каза, че иска да си почине и че ще се видим на вечеря. — Луисиният глас звучи мило и осъзнавам, че не съм успявала да прикрия убедително тревогата си. — Тя ще се оправи, Лия, не се безпокой. Няколко часа почивка могат да сътворят чудеса.

Кимам, поемам чашата с нащърбен ръб от сръчните ръце на Бриджид и отпивам от горещия чай, за да избягна отговора.

— Значи така. — Луиса посръбва от чашата си, като с хитър поглед се взира в Бриджид. — Само двамата с Гарет ли бяхте в тази огромна къща?

Както налива чая, Бриджид се смущава и леко порозовява.

— Не е чак толкова огромна.

Луиса повдига вежди.

— Не ми пука за тъпата къща, Бриджид. Ха! Всъщност бих искала да ми кажеш с какво се занимавахте през последните два дни, когато останахте насаме.

Соня подбелва очи.

— Луиса! Не бъди толкова любопитна!

Луиса въодушевено отхапва от една курабийка.

— Не се правете на толкова невинни. И вие като мен искате да разберете какво е станало.

Едва удържам смеха си. Може би все пак е по-добре, че леля Върджиния не е на масата.

Бриджид най-после сяда и започва да оправя кърпата за хранене върху коленете си.

— Не останахме чак толкова дълго насаме. Пристигнахме едва вчера сутринта. Докато уредим престоя си с ханджиите, докато те приберат багажа си и си тръгнат, вечерта дойде… Прекарахме я в наблюдение да не се появят Пазителите и в приготовления за вашето пристигане. Изглежда, в странноприемницата няма много гости. Нуждае се от основно почистване.