Тринити Фейгън - Изкуплението на Аякс

Саша направи няколко крачки напред, без да откъсва очи от Тим.

— Щом си работил в същата застрахователна компания като татко, и ти ли си ходил в Русия? Имаш ли някаква идея кой може да го е убил?

Мъжът стрелна поглед към майка й, която не откъсваше очи от масичката, неподвижна като статуя, после отново се обърна към нея.

— Майк не работеше в застрахователна компания. Двамата работехме за ЦРУ. Някой го предаде.

Мили боже! Никога, дори и в най-развинтените й фантазии, не й бе хрумвало такова нещо.

— Мамо, вярно ли е? Вярно ли е, че татко е работел за ЦРУ?

Майка й кимна нещастно.

— Така се запознахме, докато още живеех в Русия. За мен положението в Москва бе ужасно. Исках да се преместя в Щатите, но не ми разрешаваха, докато Михаил не обеща да ми помогне.

— Защо не са ти разрешавали?

— Заради семейството ми. Дядо ми беше началник на КГБ по време на съветския режим. А пък синът му, моят баща, се издигна в новото руско правителство, но след това настана невероятен хаос, всички се бореха за положение и един негов стар противник го обвини, че продава оръжие на бунтовниците в Чечня. Вкараха го в затвора за държавна измяна.

Саша се втренчи в майка си, сякаш я виждаше за първи път. Никога не беше чувала подобна история. Майка й винаги бе описвала живота си в Русия като пълна идилия. Живеели в провинцията, в Урал, във ферма за овце. Майка й починала, когато била малка, и тя живяла с дядо си, баща си и домашната помощница Марта. Нима всичко е било лъжа?

Познаваше ли изобщо родителите си? Почувства се предадена, пълна глупачка.

— Работех за Съвета за сигурност на Русия — започна майка й, — което е нещо като нашия Държавен департамент, и се измъчвах досущ като баща ми. Корупцията беше невероятна, руският народ страдаше заради всеобщата алчност и домогване за власт. В крайна сметка оправдаха баща ми, но той почина скоро след като излезе от затвора. Дълбоко бях огорчена и исках да се прехвърля в Щатите. Михаил убеди Държавния департамент, че бих могла да им бъда полезна заради контактите си, така че ме наеха като анализатор — предполагам, че са се надявали да им подавам информация. Продължих да поддържам контакт с приятелите си от Русия и след като заживях в Щатите.

Саша стисна ръце в юмруци и цялото й тяло се скова от страх.

— Някой от твоите приятели ли е убил татко?

Майка й пребледня още повече и погледна Саша, сякаш я бе пронизала в сърцето.

— Никой не знаеше, че работи за ЦРУ. Замина за Русия като застрахователен инспектор, прикритието му беше желязно.

— Очевидно някой е разбрал, мамо. През цялото време си знаела, че е загинал, защото е бил шпионин, и никога не си ми казала. Защо? И защо не ми казваш кой го е убил?

— Какво значение има, Александра? Та той е мъртъв . И да знаеш кой го е застрелял, това няма да го върне. Просто се примири .

— Искам да знам името му, мамо!

Майка й сякаш се смали и отново впери поглед в масичката за кафе. По бузите й се затъркаляха сълзи.

— Един руски агент. Юрий Андреевич.

Ето, най-после знаеше, но името на този непознат не означаваше нищичко. Руснак, чиято работа бе да убива чужди шпиони. Вероятно бе застрелял баща й, а после се е прибрал у дома при семейството си и най-спокойно е седнал да вечеря. Един обикновен ден от живота на Юрий Андреевич.

— А как е разбрал? Кой му е казал, че татко е шпионин?

Майка й не отговори.

— ЦРУ все още разследват — обади се Тим и стрелна поглед към майка й. Въздухът наоколо тежеше от напрежение и враждебност. Майка й и Тим Шрайвър очевидно се мразеха. И то много.

Саша се отпусна на стола срещу него.

— А ти защо си тук? — попита го тя.

— Катя, искаш ли ти да й кажеш?

Майка й бавно поклати глава. Ръцете й стискаха гънките на халата, а кокалчетата й бяха съвсем побелели.

— Уволнили са майка ти от Държавния департамент и предстои да я депортират обратно в Русия. Разполага с два часа, за да си събере нещата, преди да пристигнат от службата за имиграция и натурализация и да я отведат.

Саша внезапно се почувства, сякаш бе обула обувките си наопаки, косата й бе сресана на грешен път, а небето току-що бе станало яркозелено — с всяка следваща секунда животът й се объркваше все повече.

— Но тя е американски гражданин. Нали не могат да депортират американски гражданин?

— Всъщност майка ти няма гражданство. Правителството й е дало разрешение за пребиваване, а от Държавния департамент са я наели, за да използват познанията й за руското правителство, но никога не са й вярвали достатъчно, че да й дадат гражданство.