Тринити Фейгън - Изкуплението на Аякс

Вярно, че най-важна бе свободната воля. Нали за това живееха, за това се бореха, но в момента копнееше да може да действа в разрез с разпоредбите. Беше им забранено да застават на пътя на свободната воля, така че трябваше да спечели сърцето на Саша като най-обикновен човек, което нямаше да е лесно. От романтични жестове разбираше, колкото и от плетки, тоест съвсем нищичко.

— Още спи — отвърна Малик.

Джакс се намръщи, а погледът му падна върху портрета на Джейн, единствената друга Анаво, която бяха открили, закачен до входната врата на замъка. Тревожеше се, че Саша спи толкова дълго.

— Изобщо ли не помръдва?

— Не. Странно. Нали ти си я приспал?

— Да, около полунощ. И при положение, че не съм там да поддържам ефекта, трябваше да се събуди до два-три часа.

— Може просто да е уморена — предположи Малик. — Или пък тялото й да се нуждае от покой след шока, който е преживяла.

— Но аз я излекувах. Няма от какво да се възстановява.

— Излекувал си тялото й, Джакс, но не и съзнанието й. Онези хлапета са се отнесли отвратително с нея. Вероятно не й е лесно да асимилира случилото се.

Малик бе умен човек, един от най-добрите сред хората, които работеха за Мефисто. Още от началото вербуваха хора да им помагат и подбираха най-човеколюбивите. Малик бяха открили в средата на осемнадесети век, беше единственият опазил душата си на кораб, пълен с последователи на Ерикс. И след като Джакс и братята му заведоха изгубените души и Ския в Ада на земята, предложиха на Малик да приеме безсмъртие, да стане Лумина и да се присъедини към тях във вечната им битка срещу Ерикс. Той бе приел и се бе превърнал в един от най-добрите им помощници. Джакс му се доверяваше изцяло и му бе възложил да наглежда Саша, а после да я проследи до дома й и да разбере къде живее. Нещо, което нямаше как да направи, след като тя продължаваше да спи.

— Идвам веднага щом обърна една енергийна напитка — каза Джакс. — В момента карам на батерии.

Малик не отговори.

— Ало? Малик? Там ли си?

— Май се събужда. Чакай малко.

— Нали си невидим? Не бива нито да те вижда, нито да те чуе.

— Естествено. Изчакай, Джакс.

Джакс закрачи из кръглото фоайе и зачака нетърпеливо.

— Ето, примигва. А сега се изправя, оглежда се, вижда камъните и свещите. Забелязва кръвта. Изглежда объркана. Май си спомня. Бедничката, изглежда уплашена до смърт.

— Човече, ще ме побъркаш.

— Ще трябва да смели всичко, Джакс. Вероятно се чуди защо са я изоставили, защо не са я довършили. Ето, вече се сеща, че някой може да се върне.

— Трябва да тръгвам.

— Тича през склада, към изхода.

— Обади ми се веднага щом се прибере вкъщи.

— Ясно. — Връзката прекъсна.

Джакс пъхна айфона в джоба си и отиде в трапезарията, където излапа пълна чиния за рекордно време. Най-големият от братята — Кий — който на практика им беше водач, го гледаше с изражението на загрижен батко.

— Бих те посъветвал да не избързваш, Аякс 5 5 На английски името на героя (Ajax) се произнася „Биджакс“, откъдето идва и малкото му име — Джакс — Б.р. . Вместо да действаш прибързано, изчакай и планирай нещата.

С уста, пълна с бисквити, Джакс каза:

— Кажи ми, братле, когато ти откриеш своята Анаво, колко търпение ще можеш да проявиш и колко време ще отделиш в планиране?

— Ако от това зависи дали ще мога да я задържа завинаги, или ще я загубя, понеже съм се хвърлил с главата надолу, без да имам представа какво правя, определено бих изчакал.

— Естествено, че ще изчакаш, Кирос. Жалко, че останалите не сме така съвършени.

Кий се намръщи и се наведе към яйцата в чинията си.

— Хубаво, върви тогава. Но не идвай да ми цивриш, когато всичко пропадне.

Джакс избърса уста, хвърли салфетката на масата и се изправи.

— Е, аз изчезвам. — Искаше да си вземе душ и да се преоблече, преди Малик да се обади. Нямаше намерение да я заговаря още днес. Смяташе само да я следва по петите, да разбере къде ходи на училище, с какво се занимава, с кого излиза. Трябваше да прецени как най-добре да подходи, така че се налагаше да разузнае.

Тръгна към коридора, а братята му се развикаха след него. Всеки държеше да го посъветва.

— Вземи да й подариш нещо. Примерно пиано, ще й хареса — обади се Зий.

— Занеси й кученце. Не, котенце! Момичетата обожават животинките — възрази Тай.

— Глупости — намеси се Денис, най-малкият. — Подари й обувки. Така направи Колин Фърт в един филм и мацката пощуря.

— Аз ти предлагам да опиташ с дръвче — каза Кий. — Ако искаш ще ти дам някоя от моите фиданки.