Тринити Фейгън: Изкуплението на Аякс

— Пръстенът на баща ти е изчезнал! Онзи мръсник Алекс го е взел, сигурна съм.

Саша стоеше на вратата към спалнята на майка й, гледаше я как рови из кутиите за обувки и чекмеджетата на скрина и се колебаеше дали да я уведоми, че не Алекс е задигнал пръстена на татко. В джоба на дънките пръстите й се свиха около малкото колелце, което разнасяше навсякъде вече повече от седмица, откакто ходи да го покаже на онази ясновидка от „Хейт-Ашбъри“ 1 1 Известен квартал в Сан Франциско — Б.р. , дето твърдеше, че можела да разгадае душата на хората по предметите, които докосват ежедневно.

Но и този опит се бе оказал неуспешен. Така се бе надявала, че Мърси Джоунс ще й каже кой е убил баща й, ала Мърси не спря да дърдори за аурата на Саша, колко била чиста и прекрасна и как искряла с божествена светлина — най-съвършената аура, която някога била виждала. И как Саша щяла да има невероятна съдба. Но така и не каза какво се е случило с татко й. Не можела да прочете нищо от пръстена — минало било твърде много време, откакто бил носен, твърде много време от смъртта на баща й.

Олекнала с няколкостотин долара, Саша си бе тръгнала заедно с натрапчивата миризма на тамян, с пръстена в джоба, уверението, че е много, много специална, но за пореден път — без никаква информация за татко.

Майка й проклинаше на руски, истински разлютена, мятайки гащи, боксерки и тениски от чекмеджетата.

— Изобщо не трябваше да му го показвам. Слава богу, че поне картината скрих, след като я видя. Ако я беше взел…

— Каква картина?

Майка й се сепна, сякаш се чудеше как да отговори, но отново заровичка в долното чекмедже на татко, онова, в което си държеше чорапите.

— Намерих я в една порутена къща във Владивосток преди години.

Изкуството беше голямата любов на Саша. Обожаваше музеите и старите майстори. Нещо, което майка й знаеше отлично. Тогава защо не й беше споменавала за картината?

— Може ли да я видя?

— Е, сега точно няма как. — Майка й спря и се изправи, присвила тъмните си очи срещу Саша. Никога не си харесвала Алекс, от край време повтаряш, че е лош човек. Откъде знаеше?

— Имах някакво гадно чувство. Побиваха ме тръпки от него. — Всъщност реакцията й бе далеч по-крайна. Всеки път, когато Алекс Касамов се отбиваше у тях, Саша се скъсваше да повръща. Той бе въплъщение на злото.

Тя пристъпи към леглото и нощното шкафче на мама, без да изпуска пръстена. Отвори наслуки едно чекмедже, пъхна ръка уж да порови, да помогне и тя, после се изправи, обърна се и го показа на майка си.

— Май си го пъхнала тук и си забравила.

Майка й го грабна със светнало от облекчение лице и внимателно го заразглежда.

Саша се запъти към вратата. Почти се надяваше мама да я попита къде отива. Година по-рано, преди баща й да умре, майка й щеше да я подложи на кръстосан разпит, преди да отсече, че не я пуска по среднощни събрания. Ала сега не се интересуваше къде ходи и какво прави. Вълнуваше я единствено работата й във Външно министерство. И пръстенът на татко.

Реши да пропусне раздрънкания асансьор и слезе по стълбите, пет етажа до фоайето. Навън въздухът бе влажен и студен от кълбата тънка мъглица, дотърколили се незнайно откъде до Оукланд. Потръпна от студ и напрежение и продължи до първата пресечка, където я чакаше син джип „Тойота“.

Ходенето по медиуми беше налудничаво, а и безсмислено, но поне никой не знаеше, така че нямаше кой да й се присмива. А тази вечер й предстоеше нещо съвсем различно, за което всички щяха да научат. Да идеш на среща на Гарваните, си бе чисто социално самоубийство. Независимо дали щеше да стане една от тях, самият факт, че е приела поканата, беше достатъчен и след тази вечер щеше да е или Гарван, или пълна нула. Утре щеше да загуби приятели, зад гърба й щяха да шушукат, Смит Хардуик щеше да оттегли поканата си за купона в петък и колкото и бегли да бяха шансовете й с Тайлър Хъдсън, щяха съвсем да се стопят.

Гарваните бяха свръхпотайни и се държаха така, сякаш да те поканят за член, е голяма работа, но след като Смит Хардуик бе заявил, че цялата работа е крайно тъпа, всички, освен смотаняците изгубиха интерес. Само най-отчаяните се натискаха да станат Гарвани.

— Държа да кажа — заяви тя на Миси като влезе в колата, — че ще побеснея, ако се окаже, че си ме излъгала.