Тринити Фейгън - Изкуплението на Аякс

— На гръцки — продължи Алекс — Анаво 3 3 От гръцки думата буквално се превежда като „запявам“ — Б.р. означава светлина. Преди Ева да загуби благоволението на Бог, преди първородния грях, родила дъщеря, Аврора. Ти си неин потомък, наричат ви Анаво, защото душите ви са изтъкани само от светлина и нямат тъмна страна.

Сърцето й задумка толкова бързо, че вероятно го чуваха.

— За първи път чувам и за Анаво, и за Аврора. И не съм това, което твърдиш. Нещо бъркаш.

Алекс поклати глава.

— Научих каквото ми трябваше от майка ти и от тия хлапета тук. Неизменно привличаш хората, всички те харесват още преди да те опознаят. Защитаваш слабите. Застъпваш се за всички, които си имат проблеми, при това, без да съдиш.

— Това означава единствено, че съм свестен човек.

— Анаво не се поддават на изкушения, защото Изкушението няма власт над тях. Ти не познаваш омразата, гнева, похотта, лакомията и завистта. Човечеството е принудено непрестанно да се бори срещу повика на тъмната страна, но не и ти, защото у теб такава няма. За теб злото е само абстракция. Предопределена си за Рая от момента на раждането си.

— Всички сме предопределени за Рая.

Гарваните се развикаха, но Алекс вдигна длан, поклати глава и те млъкнаха.

— Който не се поддаде на изкушението, действително ще иде в Рая, но за нормалните хора, онези, които не са Анаво, борбата със злото е до гроб. — Алекс ненадейно дръпна пуловера й, а Миси изви ръцете й зад гърба. — Няма съмнение коя си. Носиш знака на Анаво, белязана си. — Той я извъртя към тълпата, така че всички да видят миниатюрното А върху ребрата й.

Гарваните полудяха, закрещяха, завикаха мръсотии. Кейси Милс я заплю.

Саша обърна глава към Алекс и го изгледа свирепо.

— Откъде знаеш за белега?

— Видях го, докато спеше.

Малката буква A, заобиколена от лъчи, се падаше точно под дясната й гърда. Значи е влязъл в стаята й, докато е спала, дръпнал е тениската й и е разгледал белега. Но как? Защо не се бе събудила? И защо майка й бе допуснала такова нещо?

— Трябваше да знам. Да съм сигурен — той пусна пуловера, а Миси освободи ръцете й. — От известно време имах своите подозрения, нали виждах колко се боиш от мен. Прекомерно. А всяка Анаво инстинктивно се страхува от избраниците на Ерикс.

— Изобщо не става дума за страх, Алекс. — По-скоро за отвращение и ненавист, помисли си тя.

Очите му се присвиха.

— Наречи го както щеш, но беше видно, че не можеш да ме понасяш, и то не защото излизам с майка ти. — Той хвърли поглед към другите и пристъпи още по-близо до нея. — Анаво се срещат изключително рядко и представляват огромен интерес за Ерикс. Затова, когато Гарваните приключат с веселбата, ще те отведа право при него.

Саша обаче нямаше никакво намерение да остава, камо ли пък да ходи, където и да било с Алекс Касамов.

Обърна се и се стрелна между Миси и Дейвид, хвърли се към вратата, но едва бе прескочила прага и Алекс я настигна, уви едната си ръка около шията й, а друга през кръста и стисна толкова силно, че за малко да я задуши. Извлачи я обратно в малката стая, където се надигна хор от оскърбления.

Държа я, докато Миси усука ръцете й зад гърба и върза глезените й.

Гарваните отстъпиха назад, разширявайки кръга. И тогава Саша видя камъните. Цяла купчина в ъгъла. Гарваните се изредиха под строй покрай купчината, всеки взе по два-три камъка, после отново я заобиколиха.

Дейвид стисна зъби и се ухили:

— Готова ли си за веселбата, Саша? Току-виж ти хареса. Сега ще разбереш какво е да те тормозят всеки божи ден!

Тя го зяпна безмълвно. Той си знаеше защо. И със сигурност помнеше. Та нали именно Саша се застъпваше за него.

Усмивката му угасна.

— Не съм искал да ми помагаш. Да не мислиш, че ми беше приятно да се правиш на Жана д̀Арк и да ме унижаваш пред отбора? — Той замахна. Камъкът я удари право в лицето и отскочи от бузата й.

Нямаше как да се пази и следващият камък я удари по носа, третият — в гърдата, право в зърното. Тя извика от болка и се свлече на колене, но едно от момчетата я изправи обратно на крака.

— Ставай, ангелче.

Върху й се изсипа дъжд от камъни, летяха от всички посоки, удряха и разкъсваха. Никога не бе изпитвала такава болка. Едното й око започна да подпухва, но с другото виждаше как Алекс се смее зад Миси.

— Къде са сега войните Божии, а, Саша? — провикна се Ейми Лий.

Нямаше да им достави удоволствието да плаче или да моли за пощада, колкото и да й беше трудно. Мълчеше упорито. Някак, въпреки ужасната болка и безумния страх, съзнанието й просто изключи и тя си спомни за татко, за смеха му, вечно засмените му очи, едрите му ръце, които поправяха кранчета, обръщаха палачинки и галеха косата й, когато идваше да й пожелае лека нощ.