Тринити Фейгън - Изкуплението на Аякс

Нима би споделила с някого, че се е хванала на нещо толкова глупаво.

— Да, Дейвид, каза ми.

Когато вратата хлопна зад тях, той пусна ръката й, обърна се и запали фенерче.

— Давай след мен! — заяви важно.

Потискайки желанието да се врътне и да си тръгне, тя се подчини и дори заслуша как го били избрали за ръководител на Гарваните и го сочели за един от бъдещите помощници на Ерикс.

— Рядко се случва някой да се издигне толкова бързо. Станах член само преди месец. Но явно имам вродени качества на лидер, а и ме бива в убеждаването. — За човек, на когото шегаджиите в училище най-редовно смъкваха панталоните за майтап, Дейвид звучеше адски самоуверен.

Саша хвърли поглед към Миси, но лицето й бе напълно безизразно, а очите — сведени към лъча от фенерчето.

Стигнаха до друга врата. Дейвид засмука слюнка през зъби и важно-важно почука.

— Това е специален код, за да знаят, че е някой от нас.

Майко мила! Това беше доста глупаво, направо жалко. Колко ли щуротии щеше да се наложи да изтърпи, за да се запознае със загадъчния Ерикс и да го попита дали може да й помогне?

Вратата се отвори и разкри малка стая без мебели, без кашони — без нищо, освен няколко голи свещи, поставени насред бетонния под, които осветяваха изписаните със спрей цифри: 66Х. Нали знакът на дявола беше 666? Дали не бяха заместили една от шестиците с X в чест на Ерикс? Не можеше да прецени дали беше глупаво, или напротив, обезпокоително. Дванадесет ученици от горния курс на „Сейнт Майкъл“ стояха в полукръг, мълчаливи и сериозни, и я гледаха втренчено. Миси я избута напред и Саша неохотно пристъпи в светлината на свещите.

Под изострените им погледи с изненада установи, че е попаднала на вражеска територия. Смелостта започна да я напуска и тя едва се удържа да не хукне обратно, да избяга от зловещата групичка. Хем познаваше повечето от тях още от детската градина, а сега я зяпаха като непозната, без дори намек за гостоприемство.

Дали това беше част от посвещението? Сигурно, иначе защо щяха да се държат така? Беше най-обикновено момиче, гледаше да се държи добре с хората, особено с онези, с които другите умираха да се заяждат. Като Дейвид Холистър, например.

— Значи си решила да ставаш Гарван, а? — обади се Ейми Лий. — А защо смяташ, че те искаме?

Преди да й хрумне какво да отговори, Кейси Милс я изпревари.

— Изобщо не иска да е Гарван. Миси каза, че е дошла само за да разбере кой е убил баща й.

— Лицемерка — обади се нечий глас.

— Използвачка — чу се и друг.

— Ерикс не те иска, ако не му се посветиш изцяло, ако не се отречеш от Бог.

Всички завикаха едновременно и я наобиколиха, така че Саша се оказа като в капан по средата, застанала върху буквата Х. Усещаше топлината на свещите през дънките си.

Не можеше да повярва, че стои върху изопачен сатанински символ в изоставен склад, а отгоре й се сипят хули и обиди. Очевидно Миси не я беше поканила, за да може да прецени дали да стане член. Объркана и обидена, Саша се обърна към нея:

— Защо?

Предателката пристъпи напред и отвърна с монотонен глас:

— Заради това, което си.

— Какво съм? — Нищо не схващаше. А не беше глупава.

Миси присви очи, другите изсумтяха подигравателно.

— Не се отказваш от опитите да ни изиграеш, а? Сериозно ли смяташ, че няма да се сетим?

— Какво да се сетите?

— Че си Анаво — обади се глас зад гърба й, познат глас, с ясно доловим руски акцент.

Саша се обърна и видя Алекс Касамов да излиза от сенките. Моментално й се догади. Касамов бе около четиридесетгодишен и по-възрастните дами често го намираха за привлекателен, включително майка й, но на Саша й беше противен със зализаната си черна коса и злобни очи.

— Ти пък какво правиш тук?

— Аз спонсорирам Гарваните.

— Как така? И защо?

— Онзи път, през лятото, когато Катя ме помоли да те заведа на тренировка по волейбол, се запознах с Кейси. Мечтаеше да го вземат във футболния отбор и веднага ми стана ясно, че ще има нужда от малко помощ. Постарах се да го приемат в отбора, а той от своя страна обеща да намери и други, които да последват Ерикс. И реших да ги спонсорирам. Правя всичко в името на Ерикс.

— Включително да излизаш и с майка ми ли?

— Ад, но Катя отказа да съдейства, така и не схвана, че й предлагам единствения верен път.

Нима бе опитал да накара мама да се закълне във вярност на Ерикс? Щеше да е смешно, ако не беше толкова извратено. Та мама бе отдадена на Бог.

Алекс се доближи още повече. Саша отстъпи крачка назад, но ръцете на Миси я спряха.