Тринити Фейгън: Изкуплението на Аякс

— Ако аз съм Анаво, а Алекс е Ския, ти какво си тогава?

— Мефисто. Работата ни е да издирваме Ския и изгубени души — хора, които са обещали душите си на Ерикс. Като Гарваните, например.

— Ще ги убиете ли?

Той поклати глава.

— Когато човек врече душата си на Ерикс, се отказва от всякакъв шанс за Рай или Ад. Ако ги убием, душите им ще отидат при него и силата му ще нарасне, така че ги водим в една дълбока пещера, изкопана от Луцифер, откъдето душите им да не могат да избягат, след като умрат. Задачата ни е да хванем всеки Ския и всяка изгубена душа, да ги закараме до портите на Ада на земята и да ги запратим долу.

Значи Адът на земята не беше чиста метафора. Тя извърна глава и видя пръснатите по земята камъни, локвите кръв.

Нейната кръв. После погледна замръзналите лица на Гарваните, хора, които бе познавала почти цял живот. А сега бяха така чужди. Извърна глава и срещна погледа му.

— И хората, които хващате, чисто и просто изчезват? Та това е жестоко спрямо семействата им.

— Обикновено инсценираме смъртен случай и оставяме двойници. Утре например ще научиш, че четиринадесет младежи са загинали при злополука с платноходка.

Саша погледна отново към Миси и замръзналото й в гневна маска лице.

— Не можеш ли да ги върнеш?

— Не и ако Ерикс не се съгласи, а през всичките хиляда години от съществуването си никога не е освобождавал човек от обещанието му. — Той се вгледа любопитно в нея. — Наистина ли се канеше да станеш една от тях?

— Мислех да се престоря, за да разбера какво се е случило с баща ми. — Погледът й отново попадна върху кръвта, вече черна на бледата светлина на свещите. Като нефтено петно. — Но и да бях искрена, нямаше да има значение. Поканили са ме, защото ме ненавиждат, а не защото искат да съм като тях.

— Няма как да не те мразят. Не е нещо лично. Ненавиждат същността ти — ти си заплаха за тях самите и за домогванията им. Вероятно Касамов ги е насъскал, за да те доведат, а и за да си има изкупителна жертва, когато изчезнеш.

По гръбнака й пропълзя ледена тръпка.

— Значи е основал Гарваните само за да прилъгва нови хора, така ли?

Джакс кимна.

— Ския образуват групички като тази и ги учат как да вербуват други. Започват с двама или трима, първоначално изпълняват желанията им, хем за да ги подмамят още повече, хем за да ги научат как да манипулират чуждите копнежи. Те започват да водят нови хора, които на свой ред водят нови, и така нататък, бройката нараства в геометрична прогресия.

Саша се замисли за Миси, как рязко бе отслабнала. И за кльощавия дребничък Кейси Милс. Тази година за всеобщо смайване бе успял да покрие изискванията за отбора по футбол.

— Интересно защо Алекс не си е избрал някой по-приятен за главатар на Гарваните, някой с обаяние и чар?

Джак хвърли отвратен поглед към замръзналите.

— За първи път се натъкваме на толкова млади изгубени души, което означава, че на Ерикс все още му липсва опит. Предполагам, нямал е представа как точно да вербува хлапета, та Гарваните на Алекс са били по-скоро експеримент. Следващия път ще се справи по-добре.

Един от братята го прекъсна.

— Джакс, имаме пет минути преди ефектът да отмине.

Джакс го погледна, но не реагира, и отново се обърна към нея с особено изражение на прекрасното си лице.

— Защо не можете да замразите Ския или Анаво? — попита тя.

— Има някои неща, които не можем да направим, когато душата е безсмъртна и принадлежи на Ерикс, или пък на Анаво, чиято душа принадлежи на Бог.

— Но има неща, които ние можем да ти направим, Джакс, ако не побързаш — обади се момчето с опашката. — И нито едно няма да ти допадне.

Джакс видимо се разкъсваше, колебаеше се.

— Не искам да я оставя.

— Друг път — обади се онзи с брадичката. — Ще трябва да се върнеш друг път. Освен това не можеш просто да я вземеш.

Той се намръщи.

— Защо не?

— Защото трябва сама да пожелае. Свободната воля, братле. Не можеш да се гъбаркаш със свободната воля. Нали знаеш.

— Но аз улових миризмата й. Значи е моя.

Саша примигна.

— Извинявай… какво?

— Аз съм Мефисто, ти си Анаво. Тъй като аз улових миризмата ти, значи си предопределена за мен.

Той сериозно ли говореше? Как така ще е предопределена за човек от Ада? Ако изобщо съществуваше съдба, то щеше да й се падне кротък, интелигентен тип, който в никакъв случай нямаше да надвишава метър и осемдесет и едва ли щеше да има толкова черна коса и лице, от което не можеш да откъснеш очи. И трябваше да е православен. Или привърженик на епископалната църква. Може би дори евреин. Но не и пришълец от пъкъла.