Тринити Фейгън: Изкуплението на Аякс

— Може и да е предопределена за теб — продължи онзи с брадичката, — но на тая планета има над три милиарда мъже и тя има право да си избере, когото си поиска. Възможно е да избере теб. Но е малко вероятно.

— Напомни ми да ти сритам задника, като се приберем.

Саша погледна прекрасното му лице, а после и другите, наредени в полукръг зад гърба му.

— Искаш да кажеш, че… искаш да… ако тръгна с теб, в Ада ли ще отидем? Истинският?

Джакс се усмихна. Имаше великолепна усмивка.

— Не живеем в Ада. Домът ни е в Колорадо.

— Хайде, Джакс. Изтривай й паметта и да вървим.

— Наистина ли можеш да ми изтриеш паметта? — Саша отново изпадна в паника.

— Само спомена за мен. За нас. Ще помниш всичко до момента, в който Гарваните замръзват.

— А защо да не си спомням и за теб?

— Защото не искам. Ако изобщо имам някакъв шанс с теб, ще трябва да се пробвам като обикновен човек — той кимна към Гарваните и братята си. — А това тук не е обикновена ситуация.

— Джакс, млъквай вече и я приспивай, преди да са се събудили.

— По дяволите, Феникс, не мога да я оставя! Ами ако след това не успея да я открия? Ами ако умре, преди да съм се върнал?

— Ще трябва да поемеш риска.

На лицето му се изписаха гняв и отчаяние.

— Имаш ли си приятел?

В най-смелите й мечти Тайлър Хъдсън я канеше на среща и двамата се влюбваха до полуда. Но в действителност… тя поклати глава.

— Тоест, когато се върна, макар че няма да ме помниш, мислиш ли… би ли… — Той млъкна и преглътна. — Ако си убедена, че съм най-обикновен човек, и те поканя на среща, би ли се съгласила?

Звучеше ужасно сериозно, направо притеснен, че може да му откаже. Невероятно, че човек като него би могъл да изпитва и най-бегло съмнение в себе си.

— Със сигурност ще се съглася, но защо мислиш, че няма да се съглася и сега?

Джакс отстъпи назад с напрегнато изражение.

— Да не искаш да кажеш, че би излязла с мен, макар да знаеш какъв съм?

Тя се поколеба за миг, понеже не искаше да лъже, а не бе съвсем сигурна каква е истината.

— Не — отвърна той вместо нея. — Няма да се съгласиш. От всичките три милиарда мъже, защо ще избереш мен? Та аз съм чудовище.

— Вероятно така или иначе няма да си допаднем, та всъщност е без значение.

— Но аз вече те харесвам, така че всичко зависи от теб.

— Как така ме харесваш? Та ти изобщо не ме познаваш!

— Знам достатъчно. — Той се замисли за миг, после продължи. — Кое е най-неустоимото нещо, което би могъл да ти каже един мъж?

— Не знам. Никой не ми е говорил такива неща, а и никога не съм срещала истински неустоим мъж. — Макар че ако Джакс бе обикновено момче, трудно щеше да му устои. Беше красив, с копринени черни коси, съвършено лице, висок и широкоплещест, някак изискан. Но тези очи. Толкова тъмни. И макар да не можеше да обясни защо й напомняха за Ада, надникнеше ли в тях, съзнанието й политаше към места, където никога не бе ходила. Тя отметна коси и се втренчи в гърдите му.

— Какво толкова специално има в това, че съм Анаво?

Гласът му бе толкова глух и тих, че се наложи да напрегне слух, за да го чуе.

— Нашият баща е Мефистофел, тъмен ангел, който е подчинен пряко на Луцифер. Това ни прави синове на Ада. Само момиче с чиста душа би могло да обича някого от Ада. Ако беше обикновено момиче, щеше да припаднеш или да избягаш с писъци.

— А защо аз? Защо не някоя друга Анаво?

— Няма други. Поне доколкото знаем. За цели хиляда години успяхме да открием само една и тя… ами тя…

Саша вдигна очи:

— Къде е тя?

Той дълго мълча, преди да отговори.

— Ерикс я уби. И ако знаеше за теб, щеше да убие и теб.

Тя потръпна.

— Значи затова Алекс искаше да ме заведе при него.

Той я погледна съчувствено. Сякаш съжаляваше, че се налага да й казва такива неща.

— Докато още дишаш, има вероятност да те открием, да се превърнеш в Мефисто, да родиш деца на Мефисто.

А колкото повече като нас има на тоя свят, толкова повече изгубени души и Ския ще можем да хванем и работата на Ерикс става все по-трудна.

Значи все пак имаше и недостатък да си Анаво. При това съществен.

— Времето ни изтече, Джакс — обади се опашатият. — Приспивай я и заличавай паметта й. Веднага!

Саша се опита да се изплъзне от ръцете му и да хукне, но още щом се надигна, той я прегърна и всичко потъна в мрак.

Събуди се с адско главоболие. Примигна, съзнанието й бавно започна да се прояснява и накрая видя отблясъци от свещи върху металния таван. Изправи се толкова бързо, че й се зави свят. Побърза да се огледа, но не видя никого. Гарваните бяха изчезнали. Подът, едва осветен от колебливата светлина, бе осеян с камъни и тъмни локвички. Внезапно си спомни всичко — как бе тръгнала с Миси, как бяха стигнали до „Ембаркадеро“, омразата на Гарваните. Камъните.