Тринити Фейгън - Изкуплението на Аякс

— Но нали с татко бяха женени! Това не й ли дава автоматично гражданство?

— В повечето случаи да, но не и в нейния. Разбери, семейството на майка ти е било много изтъкнато в Русия, хора с пари и влияние. Правителството на САЩ така и не е повярвало на мотивите й да напусне страната си, винаги са я подозирали. Странно е човек да се откаже от такова богатство и влияние.

— Щом не са й вярвали, защо са я наели да работи за Държавния департамент?

— Защото познава как действа руското правителство, а и има важни контакти в тамошните среди, които са полезни за Щатите. Предоставили са й минимален достъп до секретна информация, така че реално да не може да се добере до държавните тайни.

— Какво се е случило, мамо? Защо те уволняват?

Гласът на майка й бе толкова глух, че Саша едва я чу:

— Заради Алекс Касамов. Искаше да вземе нещо от мен и когато отказах да го предам, ме заплаши, че ще ми докара неприятности. А аз го изгоних, казах му, че изобщо не може да ме уплаши.

Саша зачака майка й да продължи, но тя млъкна и отново се втренчи напред. И заплака.

Тим въздъхна.

— Касамов е руски агент. Обадил се в Държавния департамент и казал, че всъщност Катя е издала баща ти. Доказателствата му се крепяха само на слухове и Катя, естествено, отрекла всичко, но обвиненията се оказали достатъчни, за да я уволнят. И депортират.

Да можеше Алекс да се озове обратно в Русия и да изчезне безследно някъде в Сибир. Надяваше се Господ да й прости, задето така го ненавиждаше.

— Мамо, какво толкова е поискал от теб?

Майка й вдигна глава.

— Когато дядо ми оглавяваше КГБ, имаше навика да събира лична информация за всякакви хора — държавни глави и други ключови политически фигури от цял свят. А когато баща ми стана старши секретар в Руския съвет за сигурност, продължи традицията. Беше богат човек, с много приятели и събираше информация за всеки един. Правеше копия от лични писма и бележки, уреждаше да ги снимат в компрометиращи ситуации, записваше личните им разговори. С дядо ми не смятаха, че правят нещо нередно, а че си подсигуряват бъдещето. И хората им вършеха „услуги“, така го наричаха, но си беше чист шантаж. Ако имаха нужда от нещо, било то секретна информация или името на някой търговец на оръжие, или дори резервация в някой парижки ресторант — ползваха „услугите“. А когато баща ми почина, ми завеща цялата информация. Намира се в сейф в Женева и възнамерявам да умра, без очите ми да я видят. Кодът на сейфа и съдържанието му ще бъдат погребани с мен.

— А на Алекс за какво му е подобна информация?

— Твърди, че началникът му в Руския съвет за сигурност открил стара папка на баща ми с опис на съдържанието на сейфа. Решил, че ще му свърши работа, и пратил Алекс да го вземе.

— Защо просто не му го даде, мамо? Какво толкова важно има в тая кутия, че да рискуваш всичко? — Саша не бе усетила, че плаче, докато сълзите не закапаха по дланите й.

Майка й се изправи.

— Нямам намерение да предавам лична информация за важни хора на когото и да било, а още по-малко на шефа му, който е престъпник и тиранин. Дори да знаех какво ще се случи, че Алекс ще ме обвини и ще ме депортират, пак нямаше да му издам кода на сейфа. Някои неща са по-големи от нас самите, Александра. А да постъпваш правилно, винаги си има цена.

— Радвам се, че си постъпила така благородно, Катя — прекъсна я Тим горчиво. — Може би ако не проявяваше такава избирателност в благородството си, всичко щеше да е различно.

Саша не разбираше за какво говори. Майка й имаше вид сякаш току-що са я ударили в корема, на лицето й се изписаха изненада и болка. Отвори уста, като да каже нещо, но вместо това излезе от стаята и отиде в кухнята, като не спираше да кълне на руски, докато тряскаше вратичките на шкафовете.

Какво толкова се беше случило, та се мразеха така? На Саша й се искаше да попита, но Тим беше почервенял и дишаше така тежко, че се уплаши да не му докара инфаркт, ако продължи да го разпитва.

Избърса сълзите си и се замисли какво ли ще е да живее в Русия. Щеше ли да може да завърши гимназия там? От мисълта, че едва говореше езика и трябва да ходи в училище, където не познава никого, й се зави свят.

— Къде ще живеем? — попита тя Тим. — Москва? Санкт Петербург?

Той не отговори веднага.

— Не можеш да тръгнеш с нея, Саша. Ти си американски гражданин. Трябва ти виза, за да влезеш в Русия.

Световъртежът премина в истински пристъп на паника.

— За колко време става визата?

Тим извърна очи, видимо смутен.