Тринити Фейгън - Изкуплението на Аякс

— Не много, но на теб няма да ти дадат виза. Поне не веднага. След като нашето правителство не й вярва, представи си колко са бесни руснаците, задето е избягала. Докато не разбере накъде духа вятърът, ще е твърде опасно да си с нея. Началникът на Касамов не се е отказал от желанието си да получи съдържанието на сейфа, а и нищо чудно да те използва, за да принуди Катя да го предаде. Не би искала да поеме такъв риск.

Саша се вцепени от ужас.

— Ще й направи ли нещо?

— Възможно е. Няма да те лъжа, Саша. Следващите няколко месеца ще бъдат много трудни за майка ти. Най-добре ще е да останеш тук, в безопасност, така че поне за това да не трябва да се тревожи.

— Тогава ще ида у някоя приятелка, докато замина при нея.

— Не, Саша. Точно за това съм дошъл. Засега ще живееш при мен.

Саша премигна. Та това звучеше ужасно.

— А ти къде живееш?

— В Колорадо — Телюрайд. Докато майка ти уреди нещата, ще живееш с нас. Ще се запознаеш с леля си и братовчедите си. Имам две момчета, горе-долу на твоята възраст.

Двама тийнейджъри и един непознат, който е мразел баща й — никак нямаше да й е лесно да преглътне раздялата с майка си.

Тим отново въздъхна. А може би просто дишаше тежко заради килограмите. Едно нещо бе сигурно — изобщо не приличаше на шпионин.

— Нали работиш за ЦРУ, което е част от Държавния департамент? Не можеш ли да помогнеш на мама?

— Вече не съм в ЦРУ. — Лицето му бе толкова тлъсто, че дори когато се смръщи, чертите му едва помръднаха. — Напуснах, след като убиха баща ти и се опитаха да го припишат на мен. Мислеха, че аз съм го издал. Нямаше никакви доказателства, естествено, защото не е вярно. — Той се прокашля и се втренчи в пода. — Беше най-добрият ми приятел, докато не се ожених за сестра му. Мелани никога не го е харесвала, но осъзнах, че го мрази чак… по-късно.

Той не каза „когато вече беше късно“, но Саша го долови в тона му. Леля й явно бе истинска вещица. А сега щеше да се наложи да живее с нея.

— А татко мразеше ли я?

— Не, но гледаше да я избягва, защото вечно се мръщеше и се държеше враждебно. След като се оженихме, си мислех, че ще успея да ги сдобря, и организирах вечеря във Вашингтон. Огромна грешка. Вечерята приключи с шумен скандал, а тя стана и го обвини, че се опитва да провали кариерата ми. Нещата се разчуха, както винаги се случва в такива ситуации, и когато го убиха, бях първият, когото разследваха. По онова време бях в Русия, проучвах Юрий Андреевич. Не успяха да намерят никакви доказателства, че съм го предал.

— Щом не си бил ти, то тогава кой е бил?

Той срещна погледа й с блеснали от гняв очи.

— Ако знаех, щях да направя всичко възможно да си получи наказанието. Бих му отнел всичко, което обича — гласът му се задави от ярост. — Бих го накарал да се моли да умре .

Нещо шумно се стовари върху кухненския под.

— Мамо? Добре ли си?

В отговор се чу нова порция руски ругатни.

Саша се втренчи в телевизора, мъчейки се да се овладее. И докато се бореше с паниката, видя лицето на Миси на екрана, последвано от това на Ейми Лий, а после Дейвид Холистър. Кейси Милс. Всичките Гарвани, а текстът в долната част на екрана гласеше: „Четиринадесет местни младежи загинаха при злополука с лодка“. Тя се приведе напред и напрегна слух да чуе говорителя.

— … не са сигурни защо са били навън толкова късно с открадната лодка, но говорител на бреговата охрана твърди, че младежите са членували в таен клуб в гимназията „Сейнт Майкъл“, известен като Гарваните. Нито един от младежите не е носел спасителна жилетка, когато бреговата охрана откликнала на зова за помощ.

Когато Джакс и братята му приключиха с Гарваните, беше почти шест сутринта в Калифорния и седем в Колорадо. Шестимата се транспортираха обратно у дома, в планината Мефисто, в главната зала на къщата. Из въздуха се носеше уханието на храна, бекон по-точно.

— Умирам от глад — каза Феникс. Всички, освен Джакс подеха същата песен и тръгнаха към трапезарията, без да губят време да се събличат. По средата на пътя Феникс се спря, обърна се и го погледна в очакване.

— Няма ли да хапнеш, братле?

— След малко. Искам да се обадя на Малик и да разбера какво е станало със Саша.

— Трябва да ядеш, Джакс. Иначе ще загубиш сили и няма да можеш да тръгнеш веднага.

— Ще ям, след като говоря с него.

Феникс се отдалечи, а Джакс извади телефона си. Малик вдигна на второто позвъняване.

— Как мина? — попита Джакс без предисловия. Нетърпението го съсипваше. Искаше да хукне още сега, тозчас да я види отново. Все още бе в еуфория, зашеметен от факта, че е открил Анаво, своята Анаво, все още се бореше с непреодолимия инстинкт да я грабне, да я доведе тук и никога да не я пусне.