Тринити Фейгън - Изкуплението на Аякс

Какво се бе случило? Дали не беше припаднала, а те да са хукнали? Сигурно бяха решили, че е умряла. През тялото й пробяга студена тръпка и тя неволно разтърка ръце над лактите, докато се изправяше. Изгаряше от нетърпение да хукне, да се махне от това ужасно място. Ами ако се върнат и разберат, че е жива? Тя се втурна към вратата, влетя в склада и се запрепъва към изхода. Къде ли беше Алекс? Последният й спомен бе, как той се хилеше, докато Гарваните се опитваха да я убият с камъни.

Тъкмо се съмваше, когато излезе на тясната алея и хукна към улицата. Водата донесе звука от рог на рибарска лодка, а наблизо избуча автобус и зави покрай тротоара, на който чакаше да пресече. Така се радваше, че е навън, че е жива, че може да се прибере у дома. Предпочиташе да не се замисля, че ще й се наложи отново да срещне Гарваните. Докато притичваше през улицата, стомахът рязко я сви и едва смогна да стигне първото храстче, преди да повърне. Как можаха да постъпят така? Как бе възможно да я мразят толкова, че да искат да я убият? Никога не бе изпитвала такава болка, всеки сантиметър от тялото й бе насинен, лицето и главата й кървяха.

Но докато се изправяше над храстчето, внезапно установи, че всъщност не усеща болка. С изключение на главоболието, никъде не я болеше. Протегна ръце, разгледа ги внимателно, но всичко изглеждаше съвсем нормално. Опипа лицето си, главата, раменете — нищичко.

Еха! Да я пребият с камъни, а да няма нито синина, нито драскотина?

Закрачи напред, по-бързо и по-бързо, в желанието си да се отдалечи колкото се може по-скоро от Кей 26. След десетина пресечки зърна такси и изскочи на улицата, размахала ръце като полудяла. Таксито спря, тя се вмъкна вътре и задъхано изрецитира адреса си. После се облегна назад и загледа през прозореца, като отчаяно стискаше зъби да не заплаче.

Анаво. Алекс бе казал, че е Анаво, че това означавало светлина, че е потомка на Аврора, дъщерята на Ева. Не знаеше, че Ева е имала дъщеря. Значи преди Каин и Авел е родила Аврора. Преди да изяде ябълката и да изкуши Адам. Възможно ли беше? Винаги се бе питала дали Адам и Ева наистина са съществували, или са измислени, за да се обясни възникването на греха.

Абсурд! Алекс бе не просто негодник и нищожество, беше и луд. Нямаше начин Анаво да съществува. Все щеше да е чула нещо. Ако Ева действително е имала дъщеря, нямаше ли все някой, някъде да спомене нещо?

Можеше да провери в интернет. Но в момента копнееше единствено за сигурността на собствената си стая и за един горещ душ.

Когато таксито спря до бордюра пред тяхната сграда, Саша се чувстваше малко по-добре. Влезе във входа и нервно зачака раздрънкания асансьор. Майка й сигурно вече беше станала и макар напоследък да не се интересуваше особено къде ходи, нямаше начин да не я попита защо се прибира в шест и половина сутринта.

Тихо отвори вратата с надеждата, че ще успее да се промъкне по коридора до стаята си, ако майка й е в кухнята или в спалнята си, но нямаше късмет. Майка й седеше на дивана във всекидневната и изглеждаше ядосана, може би дори поизплашена. Моментално се впусна в дълга тирада, все на руски, от която Саша не схвана кой знае какво. Поназнайваше руски, колкото да проведе елементарен разговор, но когато майка й набереше скорост както сега, не разбираше нищичко. Не че имаше значение. Посланието беше напълно ясно: мама беше бясна.

Саша пристъпи в стаята и едва тогава видя, че не са сами. В любимия фотьойл на баща й седеше огромен мъж и се взираше в нея изпод дебели гънки тлъстина, без дори да премигне с малките си очички.

— Мамо — прекъсна я тя. — Какво става? Кой е това?

Майка й не отговори.

Мъжът въздъхна и търбухът му се разклати.

— Аз съм вуйчо ти, Тим Шрайвър.

Не можеше ли просто да се прибере у дома си, да се изкъпе и да се престори на болна, за да не се налага да ходи на училище? Защо този дебелак, който се представяше за вуйчо й, трябваше да се появи точно сега?

— Аз нямам вуйчо.

— Женен съм за сестрата на баща ти, Мелани. С Майк работихме заедно години наред. Наистина съм твой вуйчо.

Нямаше начин баща й да е имал сестра и никога да не й каже.

— А защо не беше на погребението му? Щом сте работили заедно, не беше ли редно да присъстваш? И ако татко наистина е имал сестра, тя също трябваше да дойде. — Точно в този момент не беше склонна да проявява доверие. — Кой си всъщност?

— Казва истината — обади се майка й, втренчена в масичката за кафе. От телевизора се чуваха местните новини. — Имаха известни търкания.