Даниъл Найери - Опасна дарба или поредният Фауст

— Запознай се с новото си семейство, Кристиан — обърна се жената към червенокосото момче, което водеше със себе си. То се огледа неспокойно и присви очи, за да вижда по-добре. В този момент край Бел, която се навърташе в коридора, се чуха още стъпки. Беше онова противно момиче — Виктория, с която Бел току-що се бе запознала и за която Бисе беше сигурна, че познава от бебе.

— Това да не е сиропиталище? — попита момчето.

— Не, скъпи, вие не сте сирачета. Сега аз съм ви майка — отвърна жената.

— Аз съм Виктория. Пристигнах тук първа.

Бел пристъпи към Кристиан. Той беше облечен в чифт скъсани дънки и размъкната фланела с надпис Celtic 31.

— Защо си толкова мръсен? — поинтересува се тя.

Кристиан измърмори някакво извинение за игра на футбол и повредена баня.

— В моята къща ще разполагате с всичко — обади се жената с хладен, успокояващ тон. Точно тогава Кристиан чу стенания от съседната стая. Някой молеше за помощ.

— Аз… нямам работа тук — рече той и се огледа тревожно.

— Разбира се, че имаш, скъпи. И това се отнася за всички ви.

В този момент Бисе изпищя отново и Кристиан подскочи.

— Какво беше това?

— О, нищо особено, скъпи.

— Аз… не знам коя сте и какво е това място. Но знам, че не искам да оставам тук.

— Напротив, скъпи, искаш.

— Не, не искам. Съжалявам, че изобщо тръгнах с вас — Кристиан дишаше тежко и започна да отстъпва бавно назад.

— Жалко — рече жената.

— Не, никак не е жалко. А сега ме пуснете! Искам да се махна оттук…

Бел отклони поглед за миг. Изведнъж в къщата нахлу студен вятър и пешовете на черното палто се развяха. Жената се премести от тъмния ъгъл към петното светлина, проникваща през прозореца. Заради тъмнината в стаята на Бел й се стори, че лицето й се сгърчи в противна гримаса, като на гаргойл или горгона. Дали не е някакво чудовище? , запита се момичето.

С бързината на хищник жената сграбчи Кристиан. Полите на черното й палто скриха и двамата и задушиха ужасения вик, който Бел сякаш чу. Миг по-късно Кристиан лежеше неподвижно на пода, а лицето му бе изкривено в измъчена гримаса. Жената се дръпна в ъгъла, подобно на сит звяр, който се оттегля в леговището си. Там тя потъна в креслото си, усмихната и красива както винаги.

Бел бе така смаяна, че в продължение на няколко секунди не можа да помръдне. След това се промъкна по-близо до жената, до креслото в ъгъла, където светлината не смееше да стигне. Дори сега не спираше да си мисли за невероятната й красота. И тогава забеляза писмото върху малката масичка до жената, която седеше в креслото си, с гръб към нея. Дългите й, елегантни пръсти галеха пожълтялата хартия сякаш беше играчка. Бел нямаше желание да се приближава повече, но това не се и налагаше, за да прочете написаното с едър детски почерк.

„До: Финий Оградата, Селтик№31

От: Кристиан У.

Уважаеми господин Ограда,

Във вчерашния мач бяхте убийствено добър! Как само завъртяхте онзи удар, при който топката зави тъй рязко! Винаги ли сте носил този шантав екип? И какво става със старите ви екипи?

Пиша ви, защото на всяка цена трябва да си намеря някаква сериозна работа. Вече съм голям и имам задължения, затова искам да ви задам един важен въпрос, а именно: Как да стана достатъчно добър, за да ми плащат голяма заплата? И къде да се запиша за това? Можете да ми кажете, защото вече не съм просто дете. Има един човек, за когото трябва да се грижа и тъй нататък. Той е леко побъркан и има нужда от мен. Но аз ще се справя с положението. Заради него и заради себе си.

А кое е най-лошото нещо, което сте вършил някога? Какво най-лошо нещо сте готов да направите? Ако ви предложат и в случай че трябва да се грижите за някого? Мисля си, че аз бих направил всичко.

Ваш приятел:

Кристиан

П. П. Ако изхвърляте старите униформи, може би ще е възможно да получа някоя?“

Бел усети, че лицето й пламва. Втурна се към червенокосото момче с фланелката на Селтик.

— Какво му направи? — Попита настоятелно жената, когато коленичи до момчето и докосна изстиналото му лице. Сетне опря бузата си в неговата и стисна в шепи ръцете му. В същото време Виктория го подритна с крак. Бел я избута и вдигна очи към жената, очаквайки нейния отговор.

Тя не се обърна. Просто седеше и галеше с пръсти откраднатото писмо.

— Момичета, изглежда, че Кристиан, също като Бисе, няма да участва в малката ни игра.