Даниъл Найери - Опасна дарба или поредният Фауст

— Но нали бе приключила със списъка на поканените преди месеци? — възрази мисис Спенсър.

— Да, и това е най-странното.

Мисис Спенсър изгледа учудено приятелката си.

— Та ти никога не изпращаш покани в последния момент. Миналата година не покани дори жената, която дари парите за новото крило на Марлоу.

— Да, но… бях излязла на вечеря с няколко приятели и случайно я видяхме. Аз… почувствах се длъжна да я поканя.

— Обаче отказа да поканиш сестра ми, когато беше тук да се лекува.

— Знам — въздъхна мисис Вирт. — Просто я харесвам.

— Не покани и снаха си.

— Не обясних ли достатъчно ясно, че я харесвам?

Мисис Спенсър се засмя, но рязко млъкна.

— Е, сигурно им е бавачка или нещо подобно. Не може да ги е осиновила. Кой осиновява петима тийнейджъри?

— Честно, има ли значение?

— Сигурно си любопитна. Нали сега са ти приятели? — рече мисис Спенсър с известна доза сарказъм. Мисис Вирт реши да не обръща внимание на ревнивата си другарка.

— Обаче едно нещо знам със сигурност. Децата ще учат в Марлоу.

— Какво?

— Толкова ли е важно? — възкликна мисис Вирт с онова невинно изражение, което толкова вбесяваше мисис Спенсър.

— Да! Пет деца, които цъфват изневиделица с бавачката си по средата на учебната година и веднага получават места в училището с най-взискателен прием — трябва да са много специални или астрономически богати, или направо феноменални. А това означава, че са силна конкуренция, Женевиев. Толкова си наивна, че чак ти се чудя.

— Ти пък си параноичка.

— Е, ще се опитам да науча повече — заключи мисис Спенсър.

— Никола! Добре дошла! — Извика мисис Вирт и протегна ръце към мадам Вилрой, която кимна в отговор, докато сваляше ръкавиците си.

Мисис Спенсър погледна любопитно към децата, но не събра смелост да заговори, понеже гувернантката не бе издала и звук. Необикновеното око на мадам Вилрой, чиято зеница бе разделена на квадрати, в момента бе усмихнато и успокояващо синьо. Но въпреки това накара двете жени да се дръпнат назад, след това да се наведат, за да го погледнат отблизо, чудейки се дали това не е новата модна тенденция в контактните лещи.

— Желаете ли да ви представя децата? — предложи мадам Вилрой. Двете дами кимнаха като кукли на конци. Мисис Спенсър понечи да се приближи към русото момиче, но нещо я спря, някаква болезнено сладникава миризма, странна смесица от повръщано и цъфнал люляков храст. Когато вдигна очи, мадам Вилрой представяше мускулесто момче с яка челюст и рижава коса. Изглежда беше срамежлив, защото стоеше с наведена глава. Върху лицето му се четяха отегчение и меланхолия. Стоеше близо до очевидно неспокойната си сестра — по-ниската, с бенката и гарвановочерната коса. Сякаш й беше закрилник, а тя — неговият домашен любимец.

— Това е Кристиан — мадам Вилрой побутна напред атлетичния младеж.

— Радвам се да се запозная с вас — рече той и подаде ръка, без да се усмихне.

— Кристиан Вилрой — обади се мисис Спенсър, когато пое ръката му след мисис Вирт.

— Всъщност Фауст — поправи я безучастно Кристиан, избягвайки да срещне очите й. — Кристиан Фауст.

Той повтори новото си име, с което го бе кръстила мадам Вилрой.

Мисис Вирт и мисис Спенсър се спогледаха многозначително — явно им е бавачка .

След това мадам Вилрой погледна сериозната брюнетка, с буйна къдрава коса и лукав поглед. Момичето пристъпи ентусиазирано напред. Бе облечено в кадифена рокля с дълги ръкави, носеше очила и златно колие с буквата V. Кой знае защо, но човек оставаше с впечатлението, че държи на всяка цена да се намести по-близо до мадам Вилрой.

— Виктория Фауст — представи се момичето, като същевременно сканираше внимателно всичко наоколо. Мисис Спенсър се канеше да каже нещо, когато третото от децата излезе напред — слабо момче с високи скули и дълги, черни като мастило мигли. Чупливата му руса коса бе разделена на две, имаше трапчинки и на двете си бузи.

Усмихваше се — мило, но едновременно с това и настойчиво — усмивка, която би могла да е смущаваща, ако младежът бе по-възрастен или не толкова красив.

— Аз съм Валентин. Благодаря, че ни поканихте — рече той и очарователните трапчинки се появиха.

Мисис Вирт внезапно се почувства гузна, задето бе клюкарствала за децата. После, когато усмивката на Валентин стана по-напрегната и не тъй детска, тя странно защо се усети някак беззащитна. Той огледа роклята й е опитното око на зрял мъж, а тя се смути, сякаш беше гола.