Даниъл Найери - Опасна дарба или поредният Фауст

За един ужасен миг Бисе остана неподвижна, изгуби представа за времето, не се скри, а го остави да се изплъзне между пръстите й, без да реагира. Значи ето какво ни очаква — дори да избягаме, нищо няма да се промени. Колко удобно. За да остане жива Бисе, Бел трябваше да се откаже от единственото нещо, което искаше. Щеше да й се наложи да изкупи вината си, че бе предала живота на Бисе на демоничната мадам Вилрой, като се откаже от външната красота, толкова важна за нея. Може би така щеше да си възвърне честта или да получи опрощение. Някой ден Бисе щеше да се превърне в съсухрена, слабоумна старица, а Бел щеше да заприлича на урод — безформена и противна, но двете щяха да са заедно, все така близки, както могат да бъдат само две близначки.

— Ще съжаляваш за това! — изсъска Валентин, когато Бел го ритна в корема.

— Извинявай, много извинявай, Валентин — Бел се опита да му помогне да се изправи, но той я бутна настрани. Тя отново се, обърна към стаята.

— Бел, можеш ли да ми обясниш — какво търсиш в моето крило?

Бел замръзна, когато чу гласа на мадам Вилрой. Тя стоеше със скръстени ръце зад падналия на земята Валентин, а над рамото й надничаше Виктория. По коридора към тях тичаше Кристиан, но когато видя Валентин, рязко спря. Изведнъж изпита съжаление към него — свит на пода, с очи, кървясали от опитите да си спомни собствените си лъжи, оплетен в собствените си мрежи, несигурен коя част от живота му е истинска. За миг Кристиан си помисли, че именно Валентин беше извадил най-лошия късмет от всички тях.

— Къде е Бисе? — попита с леден глас мадам Вилрой.

Никой не отговори, но сърцето на Бел биеше толкова силно, че тя си помисли, че всички го чуват. Затвори очи и се помоли мадам Вилрой да не влезе в стаята.

— Мръдни се.

Гувернантката мина покрай нея и бутна вратата.

Забравяйки за момент за рецептата и за нейните противни приложения, Бисе концентрира цялата си сила върху задачата да отвори бутилката, която все още беше плътно затворена. Най-сетне, с едва чуто изпукване, тапата излезе. Ръцете на Бисе трепереха, когато вдигна шишето към устните си, стараейки се да не разлее нито капка. Можеше ли да го направи наистина? Можеше ли да отпие, след като знае, че всяка глътка е за сметка на красотата на сестра й? Но точно преди да отпие, чу шум и в стаята като гръмотевична буря връхлетя гувернантката. Когато Бисе видя мадам Вилрой, заля я вълна от отчаяние. Очите й се стрелнаха към вратата, устните й трепнаха. Не можеше да умре тук. Не можеше да се предаде в присъствието на толкова много зло. Крехкото й тяло се разтресе от мисълта за ужасното нещо, което трябваше да стори, нещо, което за пръв път щеше да направи в пълно съзнание. В този миг, когато доближи шишето до устните си, сърцето й задумка учестено, а главата й се завъртя. Пое си дъх и когато Вилрой съвсем приближи, неясно как изпусна бутилката на пода. Тя се пръсна на хиляди парченца, а скъпоценната течност плисна във всички посоки.

— Ах, бедната Бисе. Изглежда скоро ще те изгубим, скъпа.

Бисе остана като гръмната. Не знаеше какво да каже, какво да направи в този момент, най-важния в живота й. Беше унищожила течността, която можеше да я спаси. Но нямаше кой друг да я защити от Вилрой, освен самата нея. Преди да избяга, трябваше да й се противопостави. Налагаше се децата да застанат лице в лице с гувернантката си.

Старият демон наклони глава.

— Защо да хабиш последните си часове, мъчейки се да избягаш? Вместо това можеш да останеш тук и да умреш спокойно.

Бисе се опита да каже нещо, но успя единствено да издаде едва чуто „не“.

— Какво се канеше да правиш с тази бутилка? Скъпа, както винаги, аз съм готова на сделка.

Бисе се поколеба. Ужасът от смъртта бе тъй осезаем и реален в сърцето й, че тя едва не се задави в собствените си сълзи. Усети, че страхът я завладява, отслабва я и кара всичко друго да избледнява. И тогава усети вълна от вина и срам. Защото миг по-рано едва не се бе предала. Бе си задала съдбоносния въпрос: Какво представлява душата всъщност? Мога ли да продам нещо тъй неосезаемо за нещо тъй ценно като живота?

Бе осъзнала още нещо: Как може Вилрой да ми върне живота? Отвара вече няма. И кой й дава право да дава и отнема живот? Да размахва смъртта пред очите ми като примамка? Сълзите на Бисе пресъхнаха и тя се изправи в цял ръст.

— Не! — рече високо, без следа от колебание.

Демоничната гувернантка вдигна вежда.

— Сигурна ли си, че изборът ти е мъдър?